Жак Монри си сложи семпли очила за далекогледство и огледа монетата внимателно. Този път се помъчи да види нещо повече, преди да е чул обясненията на домакина. Макар силата му определено да не беше в историята, единственото, което искаше в момента, бе да е на висотата на своя меценат. Но тази игра не беше по силите му.
— Ще ви помогна — усмихна се язвително мосю Шарпантие. — Представете си, че голата жена е Земята, гръцката богиня Гея, и главата й сочи географския север. От тази изходна точка на запад се намират Касиопея и Южният кръст, а на изток — съзвездието Дева и Венера, съвсем близко до зенита. Значи става въпрос за звездна карта, мосю Монри. Карта, по която можем да познаем една дата.
— Карта ли? Не смятате ли, че това е твърде рисковано?
Облак бял дим забули лицето на Meteor man, който го вдиша, без да трепне.
— В никакъв случай, мосю Монри. Талисманите се правят, за да се улови духът на висшето в елементите от низшия свят. Разбира се, при днешното ниво на астрономията тази монета е груба и неточна „карта“, но дава достатъчно ориентири, за да разберем, че ни сочи приблизително една дата.
— Дата ли? — Инженерът бе все така слисан. Тоя човек, червив с пари, или нямаше никаква представа от астрономия, или се подиграваше с него.
— Точно така. Но странното е, че тази дата, обозначена приблизително с позицията на звездите и планетите върху монетата, съвпада с тяхното разположение през тези месеци. Удивително, нали? През тези месеци! През седемнайсети век враговете на Катерина и на Франция, най-вече англичаните, разпространяват клевети за този амулет, твърдейки, че е дело на някаква последователка на сатаната. Имената на падналите ангели, изписани върху него, като Анаел или Асмодей, сякаш потвърждават това, но всъщност всичко е чиста астрономия. Дори жената върху обратната страна е ясна алюзия за съзвездието Дева.
— Предполагам, че ме повикахте, за да потвърдя тезата ви. Така ли е?
— Съвсем не. Отново грешите — рече Шарпантие със злорада физиономия, сякаш бе доволен, че тормози този рационален ум. — Повиках ви, защото искам да ви помогна да решите проблема си. Разказвам ви за амулета, за да имате някаква представа, преди да пристъпите към действие.
Пълният мъж се надигна от бюрото си и широко отворил очи, зарея поглед през един от прозорците, гледащи към площад Конкорд. Там долу величественият обелиск, подарен от Мехмед Али на французите и „откраднат“ от централната фасада на египетския храм в Луксор, блестеше под позлатения си връх.
— Значи сте научили вече за снимките от сателита? — прошепна Жак Монри, сваляйки очилата си.
— Още от първия опит.
— И?
— Изобщо не се изненадах. Всичко е предсказано в тази монета, която вие сякаш не искате да разчетете. Трябваше да го предположа, липсва ви херметическа подготовка, както на всички.
— Каква подготовка?
— Хер-ме-ти-чес-ка — изрече на срички Шарпантие. — Например и до днес не знаете, че талисманите са древноегипетско изобретение за привличане на небесните сили на земята. Не онези талисмани, които днес всички си представят, като чуят тази дума: обикновени глупости за късмет. Нищо подобно! Става въпрос за връзки между този свят и отвъдния, които се „активират“ само в определени моменти и които Хермес — име, дадено от гърците на бог Тот — учи хората да владеят.
— Но няма да отречете, че дори да приема тази хипотеза, между Хермес и Катерина де Медичи има дълъг исторически период. И то поне от двайсет и пет века — подхвърли заядливо инженерът.
— Ако не и повече, наистина. Но това, което не знаете, е, че един велик роднина на Катерина — прочутият флорентински търговец Козимо де Медичи, се сдобива с екземпляр от Corpus Hermeticum — кратък вариант на изгубените днес Книги на Хермес, и нарежда на Марсилио Фичино да го преведе на латински някъде около 1460 година. Така фамилията опазва тайната за изработването на талисмани и я предава на мъдри хора като Нострадамус. След него е имало и други, които са изработвали по-малки талисмани, като този на Катерина, и гигантски — като Париж.
— Като Париж ли?
Meteor man погледна машинално навън, сякаш се мъчеше да открие зад матовите прозорци някой детайл от града, убягнал му досега. Движението по Шан-з-Елизе беше натоварено по това време.
— Как? И това ли не сте забелязали? Триумфалният път, който минава тук отпред, прекосява и много от безспорните египетски символи: пирамиди, обелиски, фонтани със сфинксове. И всички те са амулети! Впечатлен от Египет, след военния си поход Наполеон бива посветен в масонството и влиза в ложа, наречена точно Египетският Хермес, към която се присъединяват баща му и брат му Жозеф. Представяте ли си? Наполеон искал да превърне столицата си в гигантски талисман, покровител на политическите му планове. Но тогава не знаел, че други преди него и неговата ложа са създали свой амулет, следвайки херметическите указания, дошли от Йерусалим и Египет.