— Други ли?
— Изслушайте ме, моля — сряза го Шарпантие. — Тези други са тамплиерите. А Медичите във Флоренция узнават за подготовката на строежа на суперталисмана във Франция през тринайсети век, когато проектът вече се осъществява, и запазват тайната до епохата на херцогиня Катерина и на папа Климент VII. И този суперталисман, мосю Монри, с формата на съзвездието Дева, обхваща стотици хектари площ и върховете му са маркирани с катедрали.
— Катедрали!
Монри подскочи на мястото си, хващайки се за страничните облегалки. Без да каже нищо повече, се помъчи да махне нервно ластика на документите, които стискаше в ръце. Макар и късно, инженерът започна да прави връзката между някои неща.
— Точно това не можахме да снимаме с ERS, мосю — прошепна той. — Катедралите!
Мъжът с хаванската пура изобщо не трепна при това признание.
— Знам — рече той и вдъхна отново дима на ароматната си пура. — Прибягнах до услугите на ERS, за да се уверя, че предсказанието от монетата е вярно, че както предполагахме, суперталисманът съществува и че ще се активира тези дни. Сателитните ви снимки показаха, че е така. А сега съм сигурен и че талисманът е започнал да действа преди няколко дни под звездната конфигурация, предвидена от създателите му. Не очаквах само, че ще започне да излъчва магнитен сигнал.
Опулен, инженерът се помъчи да подреди мислите си.
— И щом цялата галиматия ви е ясна, какъв е проблемът тогава?
— Проблемът, мосю Монри, не е в снимките. Всъщност в техническо отношение работата ви е съвсем успешна. Проблемът — повтори той — е в произволните действия на един от вашите служители, на Мишел Темоен. Както знаете, шефът на проекта напусна работа, след като наредихте да се проведе разследване, за да се установи каква е вината му за „провала“ на ERS. И затормозен, реши сам да проучи аномалиите в снимките, за да ви докаже, че е невинен.
— Темоен! Не мога да повярвам, че Темоен…
— Това не е всичко. Мосю Темоен налучка интуитивно верния път, който трябва да следва, за да разбере от какво естество са уловените от ERS емисии, и отиде във Везле, откъдето започна свое разследване. Опитвайки се да ви докаже, че сигурно има някаква енергийна аномалия, която да обясни доловените от ERS сигнали, без да иска, той показа на нашите много влиятелни врагове пътя към една стара тайна.
— Тогава проблемът не е мой, а негов.
— Вижте какво — прекъсна го Шарпантие, — ако не успеете да спрете разследването на вашия човек и заради него противниците ни стигнат до информация, до която не трябва да имат достъп, последният виновник от тази верига ще сте вие и лабораторията, за която отговаряте. Разбрахте ли?
— Много добре.
Преситен от информация, Жак Монри се помъчи да подреди набързо в ума си цялата тази лавина от данни и изисквания. Докато прибираше дигиталните снимки от ERS, прецени ситуацията: ако онова, което Темоен търсеше, беше в храмовете, заснети от сателита, то явно инженерът бе тръгнал по следите на някакъв източник на мощна енергия, към който се стремяха и други хора. Някакъв „предавател“, който, доколкото разбра от казаното от мосю Шарпантие, е свързан с дистанционно управление, програмирано преди векове. С една дума, енергиен източник, който шефовете на Фондацията, поддържаща финансовия му статут, искаха само за себе си.
— Поправете ме, ако греша, мосю Шарпантие — продължи инженерът, — но сигурно противниците ви искат да използват разследването на Темоен, за да стигнат до нещо, което може да активира всички талисмани, за които ми споменахте.
— Така е.
— А защо не направят свое разследване?
— Дълго е за обяснение, но да кажем, че става дума за група хора, на които не е разрешено да се намесват директно в историята от векове.
— Това има ли нещо общо с енергийния „източник“ на талисманите?
— Има много общо.
— И какво представлява този „източник“?
Мосю Шарпантие пое дълбоко въздух, преди да отвърне:
— Длъжен съм да отговарям на въпросите ви, така че ще ви кажа. Става въпрос за Ковчега на Завета.
Монри облещи очи.
— А противниците ви?
— Ангели, драги господине. Паднали ангели. Колкото и да не ви се вярва, вече сте се забъркали в хилядолетно единоборство.
Инженерът се по дразни.
— Моля ви! Нали знаете, че не съм вярващ?