— Не го пипайте! — ревна. — Това е тоягата на Аарон!
Изненадан, инженерът вдигна глава. От няколко метра отгоре, над решетестия прозорец със статуята на Богородица с младенеца, го гледаше втренчено едно пълничко зачервено лице. И това не беше някой от работниците.
— Мишел! — Meteor man го позна веднага. — Вие сте нали?
Главата мигом се скри, последва бързо трополене на стъпки по железните платформи. И щом те стихнаха, лицето на Мишел Темоен с добре оформени мустаци беше вече на сантиметри от неговото.
— По дяволите, професоре! Какво правите тук?
— Не мислите ли, че аз трябва да ви задам този въпрос?
— Добре — поколеба се той, — събирам факти, за да ви обясня защо ERS направи такива странни снимки преди няколко дни. Още съм отстранен от работа, не помните ли?
— Разбира се, че помня.
— Мислех, че секретарката ми ви е уведомила, че ще пътувам. Как ме открихте?
— Дълга история, Темоен.
— И тук станаха много неща, знаете ли? Но мисля, че вече имам отговора на някои въпроси.
Монри изчака инженерът да си поеме дъх от бързото спускане и го подкани да седне на каменната балюстрада.
— Всъщност вече не ми трябват отговори за ERS, Мишел — рече професорът, без да чака повече. — Сам ще оттегля обвинението, което повдигнах, и ще помоля адвокат Д’Орсе да забрави упреците за немарливост към вас.
— Виж ти. Станало ли е нещо, което трябва да знам?
— Говорих с „Фондация Шарпантие“, както ми казахте, и те не са изненадани от резултатите от ERS.
— Шарпантие ли? — Лицето му тутакси помръкна, като си спомни последните думи на Летисия, преди да я отвлекат. Трябва да говоря веднага с Фондацията.
— Чакайте малко. Нека ви обясня нещо преди това.
— Вие не разбирате, професоре.
— Напротив, разбирам. В известен смисъл Фондацията беше в течение на всички ваши действия през това време. Те знаеха, че сте тук, и ме пратиха да говоря с вас. Страхуват се, че вашето разследване на „аномалиите“ в катедралите ще бъде използвано от трети лица, за да се сдобият с нещо непозволено.
Последната дума ядоса Темоен.
— Непозволено ли? Така ли наричат отвличането на Летисия? — викна той. — Помните ли Летисия? А? Помните ли я?
Гневните думи на Темоен отекнаха под портика на Света Богородица. Невъзмутим, професорът дори не трепна.
— И това знаят, Мишел. Всъщност вече я търсят и ще я намерят, приятелю.
— Какво?
— Летисия е една от тях.
— От тях ли? Какво искате да кажете?
Гневът на инженера внезапно премина в любопитство.
— Че е работела за Фондацията и те са предвидили, че може да я потърсите. Така ми казаха. Явно връзката, която направихте между Луи Шарпантие, от когото взехте идеята за „звездната ориентация“ на катедралите, и Фондацията със същото име, е вярна. Те са нещо като тайно общество.
— Добре — отвърна инженерът, без да обръща особено внимание на последните думи на професора. — Да предположим, че ще я открият. Но не разбирам защо пращат вас да ме спрете.
— Оказва се, че по случайност CNES е замесен в нещо, което не ни касае. И щом клиентът, въвлякъл ни в това, нарежда да спрем, значи трябва да го направим. Ще ви кажа само още едно нещо: в Париж мосю Шарпантие ми показа старинен амулет, върху който разположението на звездите, изглежда, съвпада с днешното им място на небосвода над Франция. Обясни ми, че е някакъв пророчески знак, че тия дни нещо в тези храмове ще се активира. Тоест, те са знаели какво ще стане.
— Нещо ли? Какво ще се активира?
— Нещо, свързано с катедралите. Някакъв суперталисман или нещо подобно, което е част от една врата. Всъщност не разбрах много добре безсмислиците, които ми наговори той, въпреки че дори ми даде да прочета една книга.
— Говорил ви е за някаква врата? Летисия ми каза, че катедралите са нещо като Небесни врати.
— И вярвате ли й?
Дори тъмните стъкла на очилата на Темоен не успяха да скрият пламъка в очите му.
— Да. Истината е, че й повярвах.
— Това си е ваше право естествено.
— Кажете ми, спомена ли ви мосю Шарпантие нещо за Ковчега на Завета?
Монри изчака две-три секунди, преди да отговори:
— Да. Че каквото и да има в него, той е причината за емисиите, прихванати от нашия сателит. Мисля, че го нарече „източник“.
— Точно така! А в кивота, както обясни Летисия, са Изумрудените книги на Хермес.
— И за Хермес спомена, наистина.
— Професоре, ние сме само две нищожни пионки върху някаква шахматна дъска, за която не знаем нищо. И ако сега не успеем да разберем какво става, ще си останем цял живот със съмненията. Не знам — продължи — какво, по дяволите, представляват книгите на Хермес, нито какво има в тях, но знам, че крият нещо като енергийна батерия. И тя е толкова силна, че наш дълг е да я открием и да упражним научен контрол над нея. Представете си, че някой друг, без нужната подготовка, я открие случайно, ще е истинско бедствие!