Темоен започна да разгъва бавно пергамента, в който бе увита каменната плоча. Внимавайки при всяко изшумоляване, положи огромни усилия да не го скъса никъде.
Щом го махна, прокара ръкава на дрехата си по камъка, за да го очисти и види в истинския му блясък.
Плочата — защото приличаше на такава — беше с мек зеленикав цвят. Съвсем гладка, сякаш кристална, тя като че излъчваше някаква приглушена собствена светлина. Заинтригуван, Мишел доближи нос до камъка и откри още нещо: върху едната й страна някой бе направил съвсем прост и красноречив чертеж. Това бяха два концентрични кръга около масивна сфера. Единият от тях беше пресечен по средата и сякаш се въртеше около центъра.
— Това е чиста геометрия — рече изумен. — Прилича на хелиоцентричната теория.
— Невъзможно.
Монри сбръчка брадичка, мъчейки се да разбере нещо в този чертеж, което не беше както трябва.
— He — проговори тежко той. — Не е това, Темоен.
— Какво е тогава?
— Чертеж на атома на водорода.
— На водорода ли?
— Поне така изглежда. Водородът е най-разпространеният елемент в пространството.
— И какво?
— Не разбираш ли? Казват ни къде да търсим Вратата.
— А емисиите, които уловихме?
— Водород! Излъчвали са формулата на водорода!
Темоен върна плочата в ковчега. И веднага се сети за разговора с отец Пиер. Ами ако този кварц, поставен, за да излъчва сигнали в пространството, е дяволско дело? Тази идея беше толкова абсурдна, че не посмя дори да я спомене пред Монри.
Ами ако?
Няколко метра по-надолу, все още в реното, отец Роже се усмихна. Като не можеше да спре събитията, той се сети за мъдрите думи на Бернар от Клерво: „Господ е дължина, ширина, височина и дълбочина“. Щом геният от Клерво бе открил Всевишния в геометричните константи, то без съмнение самият той е имал достъп до тази плоча и до многото други покрай нея. Сигналът, макар и онези двамата да не го знаеха, беше даден. Или по-точно — изпратен. „Горките charpentiers — измърмори си отецът. — Току-що изгубиха монопола си“.
ПРАТЕНИЦИТЕ
Манастирът „Света Екатерина“ (Египет)
Теодор прихвана брадата си да не му пречи и прекоси тичешком двора на библиотеката, за да съобщи добрата вест на отец Василий. Епископът не беше вече за подобни подвизи, но въпреки това заслиза бързо, като млад послушник, по стълбите на компютърната зала.
Нагласи огромния сребърен кръст, който висеше на гърдите му, като го пъхна в пояса, и влезе, без да чука, в кабинета на библиотекаря.
— Ваше Преосвещенство! — стресна се той. — Какво правите тук?
Василий, който в момента четеше един пасаж на коптски от апокрифното Евангелие на Тома, се почеса по оплешивялата глава и изчака епископът на Света Екатерина да си поеме дъх.
— Вече го получихме.
Запъхтян, Теодор размахваше рециклираните листове, на които принтираха електронната поща.
— Пристигнаха резултатите от последния сондаж на ERS-1. Спешно е.
— Успокойте се, Ваше Преосвещенство. Какво изпращат? Сведения от френския сателит ли? За катедралите?
Епископът кимна и преглътна.
— И какво показват?
— Че неидентифицираната емисия от микровълни е започнала да се излъчва от Амиен в 19,30 часа местно време — отвърна той, четейки. — Предавателните центрове в Шартр, Еврьо, Байо и Реймс са усилили едновременно честотите си, подемайки я. Създава се впечатлението за координирано действие от неизвестно естество. Вероятно и други сателити, освен ERS-1 и ERS-2, скоро ще започнат да улавят тези емисии. Гръбнакът на Василий изпука.
— Да, да — измърмори старецът. — А Роже? Той знае ли нещо?
— Естествено. С очите си е видял как по това време двама инженери от CNES извадили от западната фасада на Амиен една от плочите на Енох. Не може да е случайно.
Василий се хвана за масата.
— Пресвета Богородице! — възкликна той. — Това ще стане причина.
— Вратата да се отвори, наистина. Както предрича Жан Йерусалимски. И както предсказахте вие преди няколко дена.
— И не са опитали да го предотвратят?
— Не е дело на онези charpentiers. Задържахме една жена от техните хора в Шартр, за да не предава повече информация на непосветени, но само толкова успяхме да направим.
— А! — изсумтя Василий. — Този договор за ненамеса между ангелите! Винаги ли сме го спазвали?
— Да. Както всички charpentiers, така и ние.
— Какво ще правите с жената?
— Ще я освободим, разбира се.
— Добре, добре — съгласи се той. — Нека ви обясня тогава какво може да стане оттук нататък.
Библиотекарят взе книгата Таен дневник на пророчествата, която беше до него, и я отвори на последната страница. Без да откъсва поглед от лицето на задъхания епископ, почти скрит зад снежнобялата си брада, той прокара пръст по текста, сякаш щеше да го чете опипом.