— Не се надявай на фараон36 — каза Парменио, — нито на неговите коне, нито на неговата мощ. Слушай, Едмънд, трябва да останем скрити тук. Дръж се както досега, докато вдигнат обсадата, каквото и да става.
Тиери настояваше да останат в най-бедните части на града. Те напомняха на видение от чистилището: черните гърла на уличките, криволичещи между рушащи се къщи; отъпкани пътеки, покрити с изпражнения; горещи, прашни, зловонни тунели. Нямаше почивка, нямаше подслон, всяка хапка храна и всяка глътка вода бяха посрещани с благодарност. Дьо Пайен се отърси от потреса и стана по-бдителен. Сега вече се доверяваше на Парменио. Ако бе искал, генуезецът беше имал възможности да го убие по хиляди начини. Вместо това обаче той внимателно се грижеше тамплиерът да бъде нахранен и напоен, и дори споделяше припечеленото, когато го наемаха временно като носач на пазара за масло. В същото време успокояваше рицаря, че Дьо Трамле сам си бе навлякъл гибелта. Продължаваха да преживяват като бездомници и лесно се сливаха с тълпите. Парменио отбелязваше:
— Кой всъщност се вглежда в бедните, особено във времена като днешните?
Сега отвън затягаха яростно обсадата. Франките изпратиха напред требушетите си, обсадните кули и катапултите и отприщиха същинска буря срещу стените на града. Нови страхове плъзнаха по тържищата. Постоянните яростни залпове унищожаваха парапетите. Мъртвите трябваше да бъдат отнасяни и трупани на погребални клади; пламъците и димът, които се кълбяха от огньовете, се превърнаха в постоянна прокоба за ужаса, прокрадващ се отвъд стените.
Настроението в Аскалон се промени. Шумотевицата на пазарите се превърна в непрестанно стенание, което се носеше из града. Жителите губеха всякакво желание за битки. Те искаха да се преговаря. Уплашен, че можеше да избухне бунт, и дълбоко обезпокоен от придвижването на военните машини на франките още по-близо до бойниците, управителят на града издигна над бастионите клони със зелена шума и помоли за примирие. Залповете спряха незабавно и това бе приветствано с облекчение, тъй като последната каменна градушка бе избила повече от четирийсет мъже. По-късно този ден глашатаите оповестяваха тържествено новините. Франките приемаха условията на предаващия се Аскалон!
Глава шеста
Като заяви невинността си пред господаря на асасините…
Едмънд дьо Пайен, изкъпан и облечен в чиста дреха, оглеждаше варосаните стени в залата, където бе заседавал съветът на предишния владетел на Аскалон. Управителят, семейството и домакинството му, както и всички, които бяха поискали да го последват, сега пътуваха на юг, тъй като им бе осигурено безопасно преминаване в Египет. Аскалон и всичко в него сега бе васално владение на Балдуин III. Кралските знамена плющяха от кулите и бойниците на града. Кралски стражи кръстосваха улиците. Франкски рицари се перчеха в градските дворци, а централната джамия вече бе изпразнена и подготвена за посвещаване в църква на името на свети апостол Павел.
След като градът се бе предал, Дьо Пайен и Парменио се бяха разкрили на новите господари. Орденът на Храма ги бе посрещнал като завърнали се блудни синове, приветстваха ги като герои, настояваха Парменио отново и отново да разказва за последната съпротива на Дьо Трамле, сега възприемана като юначна също като бойните подвизи на Ролан и Оливър37, славните паладини на Карл Велики.
Дьо Пайен и Парменио бяха настанени в едно просторно имение близо до пазара за подправки, където се събраха отново с Майеле. Циничен и подигравателен както винаги, англичанинът, подкрепян от красноречивите думи на трима сержанти, им разправи как те тъкмо се канели да влязат през отвора, когато повторното срутване го запечатало. Дьо Пайен му повярва. Неговият рицар събрат не бе страхливец. Филип говореше язвително за Трамле, заради когото се бе стигнало до толкова много опустошения, и не се опитваше да прикрие радостта си от смъртта на великия магистър. Разказа им, че сега редиците на тамплиерите тънели в смут и че бургундецът Андре дьо Монбар, близък роднина на Бернар от Клерво, бил избран набързо за временен велик магистър. Дьо Пайен огледа блестящата от белота стая. В действителност и той бе объркан. Не знаеше какво се случва. Доведоха ги тук, хвалеха ги, ала в същото време и ги държаха като затворници, тъй като им бе забранено да излизат и да се виждат със събратята си. Освен всичко друго Майеле им каза също, че тамплиерски пратеници и вестоносци продължавали да идват и да влизат в имението. Сега, осем дни по-късно, Едмънд бе повикан да дойде тук и да седне край тази овална кедрова маса. От лявата му страна седеше Майеле, а отдясно — Парменио.
36
Парафраза на Псалом 145:3 от Псалтира: „Не се надявайте на князе, на син човешки, от когото няма спасение.“ — Бел.прев.
37
Ролан и Оливър са двама от възпяваните от средновековната литература приближени и прославени рицари на император Карл Велики. Герои на „Песен за Ролан“. — Бел.прев.