Веднъж, след като бяха отпътували от Дувър, той се опита да преброи различните багри на зеленото и се изгуби в тяхната прелест. Преди около трийсет години чичо му Юг бе посетил тези острови и Дьо Пайен осъзна защо Храмът бе така нетърпелив да пусне корените си в тази толкова богата и плодородна земя. Но освен това кралството притежаваше и някаква осезаема тайнственост, особено в горите и лесовете, които го караха да си припомня историите на баба му Елеонор за загадъчни кътчета, изпълнени с внезапни шумове, за папратите и тревата, разлюлявани сякаш от промъкващ се под тях незнаен ужас. Дървета, прастари като света, простираха над него клоните си — закривени и опънали черни клони нагоре към небесата. Цветя изпъстряха полянките, над които прелитаха всякакви разноцветни птици, а отвъд тях тресавищата, блатата и застоялите езерца лежаха притихнали като гробове, сякаш някаква демонична напаст бе прелетяла над тях. Древни камъни и руини, край които някога жреци почитали зловещи богове, бяха нещо често срещано. Майеле подсили настроението, като разказа приказки за дивите гористи местности, които ставали обиталища на гоблини42, духове и други привидения; легенди за уродливите гаргойли43, които живеели вдън горите и винаги били готови да се нахвърлят върху изнурените пътници. Филип разказа тези истории, докато намигаше на лейди Изабела и наблюдаваше лицето на Дьо Пайен. Едмънд внимателно прикриваше собствените си страхове, ала нощем тези разкази помрачаваха сънищата му и се появяваха кошмарите, че се е изгубил на подобно място без кон и оръжие, че трябва да бяга из мрачни поляни, преследван от среднощни сенки.
— Едмънд?
Той се стресна. Майеле и Изабела бяха спрели. Почти бяха прекосили кралския лагер, разположен пред замъка Гифорд — ширнало се множество от колиби и шатри от волски кожи, струпани около светлеещи огньове. Войската си почиваше и нощният въздух бе натегнал от миризмата на готвено и вонята на отходните ями и редиците коне.
— Едмънд — присмехулните нотки в гласа на Изабела му напомниха на тона на Низам, — отново мечтаеш. — Тя посочи лагера. — Майеле смята, че размириците няма да продължат още много. Хенри Фицемпрес трябва да поиска мир. Ти как мислиш?
Все още обсъждаха войната, когато минаха под огромната укрепена порта на приората Уолингфорд и стъпиха в големия настлан с плочи вътрешен двор, където се намираха конюшните, ковачниците, кухните, помещенията за миенето на съдовете и за съхранение на храните. Дьо Пайен слезе от жребеца, увери се, че коняр ще се погрижи за животното, и тръгна към тясната спалня в къщата за гости, в която бе настанен. Камбаните на приората забиха за вечернята. Той свали бронята и оръжията си, изми се, сложи плаща си и се присъедини към братята в потъналата в сенки църква — сграда от светъл варовик, богато украсена с колони, арки, статуи и водоливници — в която светлината от свещите примигваше тайнствено на фона на полирания дъб на аналоя и другите мебели. Заби камбана и приорът начена службата:
— О, Господи, ела ни на помощ…
Братята, нахлупили качулките си, припяха отговора:
— Напълно ли ще ни отхвърлиш? Повече няма ли да излезеш с войските ни?
Мислите на Дьо Пайен отново отлетяха към онази стая на съвета в Аскалон. Оттогава насетне, сякаш изучавайки псалм, той размишляваше над логиката на онова, което му бяха разказали. Ужасяващите убийства в Йерусалим, появите на Ерикто, обвиненията срещу Уокън и доказателствата в тяхна подкрепа, залавянето и планът за отпращането му в Англия, бягството на затворника и опитите му да спечели благоразположението на асасините. Едмънд започна да обмисля възможността Уокън да бе виновникът за убийството на граф Реймон. Беше логично — можеше да е откраднал медальона и камите в Хедад като част от плана си да убие велик лорд и по този начин да предизвика хаос заради Трамле, който, въпреки че бе осигурил закрилници, се бе оказал неспособен да предотврати гибелта на граф Реймон.
43
Водоливник (англ.). В случая се имат предвид чудовищата и фантастичните същества, с чиито гротескни изображения били украсявани водоливниците. — Бел.прев.