Шумът стана оглушителен. Конете и магаретата цвилеха и ревяха, доловили близостта на прясна вода. Потракването на гърнетата и тиганите и приглушеното бумтене на тимпаните, бърборенето на десетки хиляди усти, докато търговците призоваваха и жестикулираха, беше постоянно. Тълпата се раздели като пасаж от многоцветни риби в морето от сергии. Една жена привлече погледа на Едмънд. Гарвановочерната й коса обрамчваше широко, гладко чело с извити над сияещи очи вежди. Половината й лице бе закрито от фин воал, украсен с мъниста и ресни, който само подчертаваше загадъчната й красота. Усмихна му се. Едмънд усети как интересът му се възбуди, сетне извърна поглед, сякаш заинтригуван от група евреи, облечени в дълги тъмни шуби, които се измъкнаха от странична уличка и се смесиха с дългокосите маронити10 и тъмнокожите копти11 от земите, простиращи се южно от Нил. От близката църква долитаха слабият ромон на песнопенията и силната миризма на тамян.
Пеенето стана по-силно, когато група гръцки свещеници си проправи път през множеството. Те благославяха струпалите се мърляви деца, докато носеха към някой параклис или църква своите скъпи икони и статуи. Всички бяха облечени в пищни одежди с бляскави драгоценни камъни. Зад процесията керван от тежко натоварени камили, клатещи се като търговски кораби в морето, се бореше с гмежта, а ездачите и водачите им крещяха да им се направи път.
Дьо Пайен полагаше усилия да не обръща внимание на нищо от това. Вече наближаваха портата, където бяха строени наемниците на граф Реймон, а меките провансалски гласове се смесваха с гърлените диалекти на Швабия. Наблизо дърводелци и ковачи създаваха шумотевица от дрънченето на брадви, чукове и мечове. Писнаха тръби. Дръннаха цимбали. Тимпаните забумтяха в приветствие. Търговците се подредиха по санове, за да посрещнат своя сеньор, а слънцето стигна зенита си в деня, който щеше да рухне и да потъне в убийства и кръвопролития.
Дьо Пайен трепна, когато ято гълъби прелетя ниско край него. Обърна се в седлото си. Беше се появила група свещеници маронити, облечени в тъмнокафяви одежди, със сплетени черни коси, закриващи лицата им. Те носеха прошения за граф Реймон. Владетелят на Триполи им помаха да се приближат. Маронитите забързаха като глутница хрътки, надушили миризмата. Наобиколиха франкския господар и неговия първи рицар, крещейки кръвожадно. Убийци! Графът и оръженосецът му бяха раздалечени един от друг, а придружителите им се втурнаха напред. Дьо Пайен и Майеле обърнаха конете си… ала беше прекалено късно! Нападателите изоставиха преструвките, белите късове пергамент литнаха като пеперуди. Мъжете извадиха дълги, закривени ками, украсени с червени ширити. Остриетата прорязаха въздуха, намушкаха и посякоха графа, незащитен заради обикновените си панталони, туника, мантия, и меки ботуши. Двамата с оръженосеца му нямаха време дори да викнат за помощ, пък какво оставаше да извадят меч или кама. Убийците ги наобиколиха, ножовете разкъсваха и се впиваха, кръвта бликаше от кожата като вино. Камите се вдигаха и спускаха като млатила. Дьо Пайен извади меча си. Майеле, крещейки бойния вик на тамплиерите: „Beauseant! Бъди прославен!“, замахна към тълпата и опита да се измъкне. Конете им се втурнаха, подплашени от миризмата на прясна кръв и внезапно избухналото насилие. Графът се свлече върху шията на коня си. Ала ножовете продължиха да прорязват въздуха в проблясващи дъги. Двама от главорезите се отделиха от групата и се насочиха към Дьо Пайен. Тамплиерът пришпори коня си напред и се блъсна в тях, мечът му сечеше и се размахваше, докато рицарят крещеше молитви и проклятия, и надаваше бойни викове. Кървавото безумие го покори — песента на острието, чистия звук от сблъсък на метал с метал — още повече убийци го наобикаляха. Графът беше свършен и мъжете нямаха търпение да се присъединят към другарите си, и да погубят този омразен тамплиер. Бойната ярост на Дьо Пайен се превърна в червена мъгла. Воинът обърна коня си, копитата на животното ритаха силно и нападателите бързо се пръснаха и изчезнаха в тълпата.
Пазителите на граф Реймон се бяха съвзели от първоначалното стъписване и сега бяха жадни за кръв. Те не преследваха виновните, но също като Майеле въртяха мечове срещу всеки, изпречил се наблизо. Войниците се врязаха в ужасената навалица като палачи, кълцайки, мушкайки и смазвайки с боздуганите, брадвите и мечовете си. Някои от хората наоколо се сбиха с тях, клането се разрасна като демоничен черен облак. Гарнизонът край портата и свирепите наемници нямаха нужда от второ подканяне.
10
Маронитите са последователи на християнската църква в Сирия, богослужението си извършват на сирийски и признават върховенството на папата. Наименованието им води началото си от името на свети Марон — сирийски монах, живял през V в. — Бел.прев.
11
Коптите са египетски християни, за чиито предци се смята, че приели религията още през I в. — Бел.прев.