— Смелостта — зашепна му тя — трябва да бъде по-голяма, духът ни — по-храбър, а сърцата — по-неумолими. Тук лежи покосен нашият повелител, най-добрият ни мъж лежи в прахта. Ако има воин, бленуващ да напусне битката, нека той замълчи навеки.48
— Милейди?
Тя примигна и се взря в него, сякаш го виждаше за пръв път.
— Едмънд, прости ми. Припомних си една стара поема от Есекс, в която се разказва за една известна битка. — Тя вдигна ръце с треперещи пръсти. — Какво ще правим тук, какво ще правим?
Дьо Пайен отиде на мястото си.
— Онова, което ще сторим — гръмко заяви кралят, подемайки думите й и махвайки на Юстъс да седне на мястото си, — е да разберем какво е трябвало всъщност да се случи тук. Берингтън?
— Ваша светлост? — тамплиерът сви рамене. — Беосис е мъртъв. Да не би тайно да е вземал лекарство, което се е оказало отровно? Дали Уокън и неговото сборище са го убили? Дали той бе нарочената жертва, или някой друг? Ами виновникът? Ваша светлост, този приорат е пълен с жестоки мъже, души, хора на войната, опетнени с кръв…
— Както и с вещици и магьосници — намеси се Мърдак. Прелатът бързо се прекръсти. — Слушах разказа ти за мерзостите в Свещения град. Мислиш, че името Ерикто не е познато тук? Моят архив е в Йорк; Теодор, архиепископът на Кентърбъри, също има своите записки. И двамата знаем за Ерикто — той махна с ръка. — Е, не много — най-вече празни приказки.
— Значи е истина? — попита Дьо Пайен. — Ерикто е родом от Англия?
— Несъмнено е една от многото gregarii — Мърдак използва обидната дума за сбирщината, която съпровожда войската. — Тя би се присъединила и към дяволската орда, ако можеше да я отведе в Йерусалим, за да си търси нови жертви. — Той отново се прекръсти. — Онова, което аз знам, са само мълви от селата и градовете. Някои казват, че Ерикто е дърта вещица, други — че е прелестна красавица, жестоко обезобразена заради греховете си. Хората й приписват разни способности. Че можела да увеличава силите на мрака, да призовава мършоядните птици и да забърква отрови от пяната на куче или от плътта на борсуци, затлъстели от ядене на змии.
— Бих искал да се запозная с нея — Юстъс гръмогласно се разсмя на шегата си.
— Тя е отровителка, така ли? — попита Парменио, без да обръща внимание на изблика на принца.
— Това е едно от множеството обвинения, отправяни към нея.
— Детски приказки — измърмори Нортхемптън. Въздъхна, докато се олюляваше на краката си, явно пиян. — Тя събира очи на дракони и железни камъни49 — Саймън се изсмя остро. — Такива като Ерикто са много, легиони, сбрани около мръсните канавки на Съдърк или дяволските земи50 около катедралата „Сейнт Пол“. Ваша светлост — той се обърна към краля, — тези тамплиери ни донесоха предупреждение. Някакъв луд човек е съставил налудничав план за убийството ти. — Графът сви рамене. — Армията на Хенри Фицемпрес си е поставила същата задача, така че защо да се притесняваме?
Кралят се усмихна в знак на съгласие и стана, синът му и съветниците му го последваха. Стивън любезно благодари на тамплиерите, сетне заедно със свитата си напусна трапезарията и извика на Юстъс, че двамата трябвало да си поговорят насаме, преди да се разделят. Дьо Пайен слушаше как стъпките им заглъхват в коридора.
— Свършено е с нас — въздъхна той и се огледа. — Кралят всъщност не ни вярва, нали?
— Негова светлост е зает с друго — отвърна му Берингтън. — Много е загрижен за сина си, за лордовете, които може да се оттеглят от битката, от настъплението на Хенри Фицемпрес. Заобиколен е от убийства и интриги. Има син, когото никой не желае да види коронясан, така че защо му е да обръща внимание на една грижа измежду многото?
— Би трябвало — рече Парменио и седна на стола на краля. — Убийството на Беосис е предупреждение.
— И въпреки това ние не можем да преследваме Уокън — рече Ричард, — защото не знаем къде е, къде се крие и накъде е тръгнал. По време на вечерята негова светлост ни увери, че хората му са проверили архивите на хазната и съда. Не е открито сведение за Уокън — да е напускал или да е влизал в кралството. Сега — той се изправи на крака — ние трябва да придружим сина на краля. Не можем да откажем. Да донесем предупреждение на негова светлост, а после да отхвърлим молбата му да придружим принца би било ужасна обида. Кой знае, може би там, където отидем, Уокън ще ни последва. Той със сигурност потвърди присъствието си тук.
— Беше ли Мандевил магьосник? — ненадейно попита Едмънд.
Берингтън се наведе над масата и се взря в него с остър поглед и непоколебимо изражение.
48
Героинята цитира част от староанглийската поема „Битката за Молдън“, в която се възпява опита на англосаксонски воини да отблъснат нападение на викингите край р. Блекуотър в Есекс през 991 г. — Бел.прев.
49
Аетит. Кухи камъни с големината на орех, съдържащи желязна руда. Според легендите орлиците пренасяли такива камъни в гнездата си, за да помогнат на малките си да се излюпят. Хората ги носели като амулети за задържане на зародиша и срещу спонтанен аборт. — Бел.прев.
50
Около катедралата „Сейнт Пол“ са намирали съгласно тогавашния обичай убежище преследваните от закона. — Бел.ред.