Едмънд очакваше с нетърпение подобни посещения, въпреки че те ставаха все по-редки с отминаването на седмиците. Зимата дойде и доведе със себе си мрака. Започнаха коледните пости. Рицарите-храмовници се заеха с приготовленията за великия празник Рождество Христово. Зелени клонки, вейки зеленика и имел, както и коледни рози64 красяха стените и входовете. Един свещеник от близката църква „Сейнт Андрю“ идваше всяка сутрин, за да води коледните песнопения, а странстваща трупа от актьори бе наета, за да пресъздаде историята на Благовещение и раждането на Христос. Кракът на Дьо Пайен заздравя бързо и рицарят се зае с работата си, обикаляше из ковачниците и посещаваше дърводелците. Занесе там меча, камата и бронята си, които бяха повредени от свирепата битка в Куийнсхайт. Ножницата трябваше да бъде сменена, на меча трябваше да се сложи нова дръжка, а върхът му да бъде наточен, налагаше се брънките в ризницата да бъдат съчленени. Сега издирването продължаваше, ръководено от Парменио и Майеле, ала Уокън им показа, че умее да се измъква. Хейстанг, служителят на короната, който водеше разследването, бе също така ревностен в преследването на злосторниците. Той бе започнал много да харесва Едмънд и постоянно посещаваше дома на тамплиерите. Веднъж Джон и Парменио посетили храма „Сейнт Мери ат Боу“ близо до Чийпсайд. Някакъв разбойник, който се бил приютил там, бил заподозрян, че е участвал в нападението срещу Дьо Пайен в Куийнсхайт, но престъпникът, приютил се при олтара, всъщност бил обикновен злосторник, който не могъл да им каже нищо.
Мъж с остър език и орлов поглед, Хейстанг прикриваше будния си ум под маската на нерешителността. Двамата с Едмънд станаха близки приятели. Коронерът открито се радваше на онова, което наричаше „изтребването на смъртоносното гнездо на обитателите от ада“. Открито се радваше и на факта, че „Светлината в мрака“ вече бе преминала във владение на градската община, която прибираше печалбите.
— „Светлината в мрака“ — каза той с присмех. — По-скоро най-дълбоката тъма. Повярвай ми, Едмънд — размаха пръст Джон, — онази гостилница бе корен на голямо зло. Повече убийства и беди са замислени там, отколкото в сърцето на пъкъла. — Хейстанг поклати глава. — Който и да е подготвил нападението срещу теб, е имал много злато — той поглади лице и намигна на тамплиера. — Наели са най-добрите. Убит бе Мортевал, както и главорези, издирвани в петнайсет графства, мъже с обявени награди за главите им, истински душегубци. — Джон се засмя тихо сам на себе си. — Казвам ти, Едмънд, ако отидеш в Куийнсхайт, никой няма да смее да те доближи дори.
Дьо Пайен започна да се доверява на Хейстанг и се поласка, когато приятелят му го покани на вечеря в градската си къща, чиято тясна фасада бе притисната между две разкошни имения, гледащи към Чийпсайд — главната търговска улица на Лондон. Господарката Биатрис, съпругата на Джон Хейстанг, беше хубавка, много по-млада от мъжа си жена, горда майка на две малки момиченца. Тя бе очарована от тамплиера. По време на често прекарваните заедно вечери тя непрестанно го разпитваше за Светите земи, Йерусалим, свещените места, за обичаите и одеждите на различни народи. От своя страна Хейстанг засипваше Дьо Пайен с разкази за здрачния свят на града, за продавачите на плът, сводниците, среднощните бродяги, главорезите и другите отрепки, които се тълпяха като плъхове из алеите на Лондон. Той му описа подробно и незаконните пазари, които процъфтяваха след огласяването на вечерния час. По това време се извършваха размени и продажби в мансардите и обиталищата на нощните птици, които предлагаха крадени вещи, а после залагаха и блудстваха от вечернята до първата утреня.
— Нахлувал съм на такива места — довери Джон на рицаря и вдигна предупреждаващо ръка. — Бръснал съм главите на уличници, карал съм ги да носят качулки на райета и бели жезли до Кок Лейн. Изправял съм на позорния стълб сводниците им, заключвал съм ги в клетка в малкия градски затвор близо до Нюгейт. Нещо повече, предлагал съм да им опростя всички престъпления, ако ми кажат нещо за Уокън. И въпреки това — той поклати глава, — нищо! Да, този злосторник и сборището му може и да се крият тук в града, ала никой не знае нищо за тях. — Хейстанг направи гримаса. — А твоят приятел генуезецът? Онзи, който те спаси? Той е различен.