Дьо Пайен бе напълно погълнат от този проблем, докато Берингтън и останалите подготвяха отпътуването им за Борли. Обсъдиха убийството на Алиенора, ала никой не предложи отговори, а Ричард остана непоколебим, че трябваше да продължат със собствените си дела. Той бе уверен, че Уокън и неговото сборище щяха да ги последват из страната, където може би щеше да бъде по-лесно да ги вкара в капан и да ги унищожи.
Четири дни след убийството на Алиенора Джон Хейстанг се вмъкна в дома на Ордена на Храма, придружаван от един старец с воднисти очи и бледо лице, облечен в синьо-зелените одежди, които носеха обитателите на „Сейнт Бартоломю“ в Смитфийлд. Срещнаха се в покоите на Дьо Пайен. Хейстанг представи възрастния човек, когото почти бе пренесъл нагоре по стълбите, като Фулбърт от Хайт, някогашен главен писар на короната в тайния архив. Фулбърт бе хаплив като пипер, но хареса рейнското вино и блюдото със сладкиши, които Дьо Пайен донесе от помещението с провизиите. Старецът задъвка с беззъбата си уста, сетне засърба виното, а очите му — ясни като очи на птица, не се отделяха от лицето на Едмънд. Докато гостът се хранеше, Хейстанг разказа вестите.
— Във време на граждански безредици, ценните метали стават редки… Е… — коронерът бръкна в кесията си и извади една монета от чисто злато, която Дьо Пайен позна — бе сечена в Йерусалим. Той разгледа надписа и я върна на Джон. — Монети като тази, от злато и сребро, вече се намират в обращение из пазарите на Лондон.
— Уокън? — попита Дьо Пайен кратко.
— Може би, но има и още нещо. — Хейстанг потупа стареца по рамото. — Стигнахме до записите на архива. Майеле със сигурност се е сражавал за Мандевил, ала Берингтън не се споменава.
— Значи Майеле може да е бил някой от поддръжниците на Мандевил, докато Берингтън…
— Може би просто се е сражавал за известно време под знамето на графа, уморил се е от това и е напуснал.
— Знам за теб — прекъсна ги Фулбърт, пръскайки слюнка и трохи от сладкиш. — Виждал съм чичо ти, лорд Юг. О, да — изчурулика весело той, — о, да, виждал съм ги всичките. Годфроа дьо Буйон, Боемунд…
Дьо Пайен погледна към Хейстанг, който се усмихна.
— Мастър Фулбърт е участвал в нападението над Йерусалим преди около петдесет години.
— Едва не станах свещеник, да — бързо продължи Фулбърт. — Работех в архива. Исках да бъда монах в черно расо, дебел и доволен — той замлъкна за миг. — Но не успях. — Старикът потупа бокала. — Заради виното и похотта към жените, особено пълничките, закръгленки и сочни, зрели, направо да ги захапеш. — Хейстанг намигна на Дьо Пайен. — Е, добре — въздъхна Фулбърт. — Сега дойде думата за твоя код. Разкажи ми повече за него. Когато си стар, разказите запълват дните ти и са едно от най-големите богатства на живота.
Старецът се заслуша, докато Едмънд описваше пребиваването в Хедад. Седеше, поклащайки се напред-назад, като от време на време изсумтяваше в знак на съгласие. Щом тамплиерът свърши, Фулбърт отвори очи и зашепна на Хейстанг, който му подаде овехтялата чанта. Фулбърт изтръска съдържанието й и даде на Дьо Пайен ръкописа на асасините.
— Всеки код… моите извинения, повечето кодове са основават на азбуката, слага се цифра за всяка буква. Има много разновидности. Цифрата едно може да замества А, две — Б и тъй нататък. Разбира се, те могат да бъдат разбъркани, но все пак са лесни за превеждане. Този код обаче бе едновременно много труден и различен, защото Низам е използвал не един, а четири езика: гръцки, латински, нормански френски и „лингва франка“. Много хитроумно, сетне пък е разбъркал цифрите!
— Защо?
— Защото е спазвал собствените си възгледи за гостоприемство и преданост, и, господарю, въпреки онова, което ти ми каза, мисля, че той таи много добри чувства към теб. Искал е да те предупреди, но без да разкрива тайните на другите. В края на краищата е споделил собствените си съмнения чрез този код, но го е направил толкова труден за превеждане, колкото е успял.
— Така че — отвърна Едмънд, — ако аз успея да го разчета, такава ще да е била волята на Аллах?
— Именно. Загадка, разплетена не от теб, а по милостта на Господ. — Фулбърт взе един пергамент от скута си. — Първото изречение е на простонароден гръцки — цитат е от „Деяния на светите Апостоли“. Разбрах го заради думата ketra, която означава „ръжен“. Изразът е от описанието на обръщането на свети Павел. Той гласи следното: „Толкова ли е мъчно да риташ против ръжен?“74 — Той вдигна поглед. — Предполагам, че тук се говори за собствените ти съмнения и несигурност. Второто изречение е на латински, от поета Ювенал75, било е ползвано от великия Августин в неговата проповед за възкръсването. На пазачите край гробницата на Христос било казано да твърдят, че тялото му било откраднато и че той не е станал от мъртвите. Августин подиграл тази история с един въпрос. Ето текстът: „Quis custodiet ipsos custodies?“ Кой ще пази пазачите? Третата част е смесица от нормански френски и „лингва франка“. Този път това е цитат от Апокалипсиса: „Стани и измери Божия храм.“76 — Фулбърт се протегна и нежно погали с ледени пръсти бузата на Дьо Пайен. — Само ти, господарю, знаеш какво означава това…
76
Откровение на свети Йоан 11:1: „И даде ми се тръст, подобна на жезъл, и ми се каза: стани и измери Божия храм и жертвеника и ония, които се покланят в него.“ — Бел.прев.