Нямаше съмнение, че животът в «Близначките» вече течеше другояче. Обсадата на Портата на моста и Портата на свети Георги, както и присъствието на франките по хълмовете на планината Силпиус оказаха своето въздействие. Пазарите вече пустееха, тържищата бяха празни. Продавачите стояха зад празни тезгяси, гладът се ширеше из града. Въздействието на оскъдицата се задълбочи. Арменците бяха неспокойни. Дори Фируз започна да се оплаква от жестокото управление на Яги Сиян. Говореше, че управителят на града може поне да обмисли условия за предаване на града на Божията армия. Вечно нащрек, съобразителният Теодор забеляза настроението му и започна да търси своята възможност. Предостави му я Асмая.
Елеонор беше предложила да се грижи за прането. Дрехите за пране се трупаха в грамадни корита, накисваха се, изстискваха се и после ги отнасяха в близката маслинова горичка, където ги простираха през деня. Една майска сутрин Елеонор, решила да се възползва от все по-жаркото слънце, простираше някакви дрехи, когато пред погледа й се мерна някакво пъстро петно. Остави кошовете и запристъпва безшумно, както някога, когато с Юг играеха в горите до имението на родителите си в Компиен. Денят беше прекрасен, в тревата свиреха щурци, в клоните над нея пееха птици. Утринният вятър носеше уханието на иглика. В другата част на горичката тя видя Асмая и Балдур. Любовниците страстно се прегръщаха и целуваха, дали воля на страстта си. Елеонор се почувства виновна, задето остана на мястото си и продължи да гледа, докато Балдур не поведе Асмая навътре сред дърветата. Видя как легнаха на тревата. Не чуваше нищо от шумовете около нея. Отново се мерна късче дреха и после изчезна. Почувства се виновна, объркана от видяното, но накрая реши да сподели с Теодор. По време на престоя им в кулата той се беше държал на разстояние, като разсеян съпруг, избягваше всякакви прояви на близост. Сега обаче взе ръцете й в своите и нежно целуна пръстите й.
— Елеонор, всичко сторено от теб тук — прошепна той — беше част от играта, същото важи и за мен. Съжалявам за Асмая, Фируз и Балдур, но изпитвам мъка и за своите другари, които изнемогват в лагера извън града. Ще трябва да използвам наученото от теб.
В следващите няколко дни Теодор умело изплете мрежата на изкусната интрига. Фируз научи за предателството на съпругата си, после се увери и лично в изневярата й. Нямаше размяна на гневни думи или кавги пред хората. Извикаха Балдур и му наредиха да напусне кулата. А Асмая просто изчезна. Фируз каза на Теодор, че е върнал съпругата си обратно при родителите й. Теодор, който играеше ролята на отзивчив слушател, успокояваше новия си приятел. Фируз се оплака пред Яги Сиян от прелюбодееца Балдур, но управителят на Антиохия имаше по-важни въпроси за решаване и остави молбата му без последствия. Фируз се върна в «Близначките» дълбоко огорчен, решен да удави мъката си във вино. Теодор, също като змията от райската градина, неусетно успя да проникне до сърцето на мъжа. Фируз слушаше. Теодор изтъкна, че всички порти на Антиохия са обсадени, градът е затворен отвсякъде и накрая ще падне. Показа му път, по който Фируз можеше да намери справедливост и да си отмъсти не само на защитавания от Яги Сиян Балдур, но и на самия управител на Антиохия.
След седмица мрежата беше изплетена и Фируз падна в нея. Влезе в тайна договорка с Теодор и тържествено му обеща в определен ден и час да предаде «Близначките» на Боемунд и Божията армия. Капанът щракна. Фируз не можеше да гъкне. Ако решеше да разкрие заговора на Яги Сиян, и двамата с Теодор щяха да бъдат обезглавени като предатели. Беше само въпрос на време. Налагаше се да изчакат единствено да се появи истинска възможност.
Част седма
Антиохия: Празникът на свети Лаврентий, 10 август 1098
Quo vulneratus insuper, mucorne diro lanceae.
Където бил ранен от удар с островърхо копие.
Лятото отиваше към края си. В града имаше вода в изобилие, но пазарите все така пустееха. Фируз, обзет от горчивина, беше станал по-нетърпелив и от Теодор в желанието си Божията армия да се намеси. Положението вътре в Антиохия и пред вратите й се влошаваше. Армията изравяше трупове, за да се изхранва и из лагера вилнееше канибализъм, докато в Антиохия цените на храната се повишиха дотолкова, че мнозина от жителите й излизаха на улицата, за да просят храна. Около Портата на моста и Портата на свети Георги ставаха жестоки стълкновения, защото Яги Сиян правеше отчаяни опити да разруши изградените укрепления и издигнатите редути, но франките продължаваха да увеличават обсадния натиск. Понякога до жителите на Антиохия достигаха новини. Карбука, атабегът[57], на Багдадския халиф и емир на Мосул, се приближавал с голяма бързина към града, начело на многочислена армия, решен да смаже франките. Тези новини окуражиха Антиохия. Боемунд и другите водачи засилиха още повече обсадния натиск. Фируз отново настоя пред Яги Сиян за справедливост, но Яги Сиян отказа да предприеме каквото и да било, понеже имаха нужда от Балдур за отбраната на Портата на моста.
57
Атабег — наследствена благородническа титла от тюркски произход, която се давала на управител на област. За първи път се появява при селджуците. Първоначалното й значение е «наставник на принцове». Атабег е бил наставник, а често и втори баща на невръстните наследници на мюсюлмански владетел. — Бел. прев.