И не каза нищо повече само за да ме накара да питам. Евън си е такъв. Издържах през целия път през Ню Форест, но най-сетне измърморих:
— Ама защо не? — А той само вдигна вежди и зачака. — Защо не трябва да яздя пуук?
— Защото ще те хвърли право в реката или в калиновите храсти. Такава е представата на пуука за добра шега. Пууките не са толкова опасни, колкото Черната Анис, Пег Паулър или дъбовите хора4, но никога не им се доверявай. Имат много изкривено чувство за хумор.
Джулиан се изкиска.
— Може пък в къщата да има богарт. Няма ли да е супер, a?
Тони леко го удари по рамото.
— Вече си имахме един, много, много благодаря.
Джулиан наистина се ядоса. Изобщо не беше ясно какво му ставаше тия дни. Върна удара на Тони, но силно — той можеше да го направи, защото не беше толкова затрупан с багажи, колкото Тони и аз — и се разкрещя:
— Не съм богарт, не съм богарт, не ми викай така! — Сега вече е много по-добър, но все още трябва мъничко да се внимава с Джулиан. Например никога не му казвайте, че има къдрава коса. Той мрази къдравите коси.
Сали се справи много добре — наистина се учеше да бъде втора майка. Обърна се към задната седалка и хвана двете ръце на Джулиан — много нежно, но адски бързо. За жена Сали има големи ръце — на пианото хваща не само октава, но и два клавиша отгоре, може да прави номера с карти и да разбърква колоди като Маверик. Помоли го:
— Разкажи ми за това. Какво е богарт?
— Ами духче, нещо като малка фея, само че живее вкъщи и прави тъпи номера. — Смяташе пак да се нахвърли на Тони, но Сали нямаше да го остави на мира. — Джулиан, виж, аз съм янки, не знам нищо, затова ми кажи. Защо е толкова страшно някой да ти вика богарт?
Джулиан не заплака, но носът му течеше и трябваше да преглътне няколко пъти, преди да успее да проговори:
— Богартите са грозни — затова той винаги ми вика така. Малки са, имат брадавици, буци и какво ли още не и обичат да живеят в бюфета или под пода. Но не винаги са зли — можеш да се сприятелиш с някой богарт, ако се държиш мило с него. Оставяш им мляко и разни вкусни неща. Само си помислих, че може да е забавно да си имаме един такъв.
Тони понечи да заговори, но Евън го погледна в огледалото и момчето млъкна. Евън каза:
— Е, ако не е богарт, ще е нещо друго, има ги в изобилие. Дорсет е пълен с призраци и гоблини и разни неща, които трещят нощем. А фермата Стауърхед съществува от толкова дълго време, за да е много вероятно цяла тълпа вече да се е заселила там. Някои от тях сигурно са познавали Томас Харди и Уилям Барнс.
(Нещо подобно може пак да се появи в книгата, затова трябва да добавя, че тогава не знаех за кого говори той. Сега обаче зная, защото Мийна ме накара да прочета всичките книги на Томас Харди, които тя имаше. Той става. Но не мога да понасям Уилям Барнс.)
Евън ни разказваше разни истории през целия път. Наоколо земята ставаше все по-стръмна и по-зелена, а бедният малък ескорт постоянно прегряваше. Не помня всичко разказано, но той говореше за зли просяци и за Железния Джак5, за Страшния лов6, за Черното куче7 и за нещо странно, наречено Хедли кау. И беше добър, по-добър дори от Норис — имаше различен акцент за различните истории, така че Джулиан постоянно подсмърчаше или се кискаше, а Тони забрави да се прави на no-старши и седеше като закован. Такъв е Тони. Мисли си, че никой не може да проникне в чувствата му, а всъщност другите винаги ги знаят.
Задрямах за трети път насред историята за една жена, наречена Бъзовата старица. Опитвах се да стоя будна, защото беше интересно, но заспах и сънувах господин Котак. В съня ми карантината беше свършила, аз отивах да го измъкна от клетката му, а той се изправи и хвана лицето ми с предни лапички както обикновено. Беше толкова истинско и толкова хубаво, че се събудих, а то — Джулиан беше заспал на рамото ми и косата му се опираше в бузата ми. И изведнъж стигнахме до фермата Стауърхед.
Шест
При писането на книга не е трудно да разкажеш какво е станало, дори да е било много отдавна, а да се опиташ да си припомниш не само отношението си към случилото се, но и какъв човек си бил. Точно такъв е случаят с описанието на първите дни във фермата Стауърхед.
Шест години по-късно Стауърхед си е съвсем обикновена ферма, предполагам, това е най-точната дума. Щом съм тук, мога да се събудя сутрин и да погледна през прозореца на спалнята ми дали от двора ме гледа една мудна крава на име лейди Каролайн Ламб и това е също толкова обикновено, колкото и бученето на раздрънкания джип на Евън към далечната страна на Испанския хълм или начинът, по който трепти въздухът в кухнята заради електрическата помпа. Също толкова обикновено, колкото танцуващия сред редовете зеле Тони (когато не е някъде на турне), упражняващ балетните си подскоци или нещо подобно край южния обор, с единствена публика господин Котак и безброй пилета. Също толкова естествено, колкото да чуеш Джулиан (само той от нас тримата си е вкъщи) да досажда на Ели Джон, на Уилям или Сет да му позволят да покара балировачката. Обикновено е също отново и отново да не усещам присъствието на Тамзин, когато се събудя.
4
Черната Анис (вещица, която се храни с деца), Пег Паулър (грозна старица — речен демон) и злите просяци — зли същества от различни краища на Англия. Често с тях плашат децата и най-близкото им съответствие на български е Торбалан. Дъбовите хора — създания от келтските легенди, джуджета, пазители на животните. — Бел. прев.
6
Според легендата по време на лов в блатата ловната дружина среща дявол, който превръща един свещеник в демон. След години демонът се завръща в енорията си заедно с ловните си кучета, станали призраци. — Бел. прев.
7
В различните части на Англия легендата за черните кучета фантоми има различни варианти, но традиционно те се приемат за пратеници на смъртта, явяващи се преди нечия внезапна смърт най-често около църковни дворове или гробища. — Бел. прев.