"Наистина?" Любопитството на Виола отново се разпали.
Лесен смях. "Да. Вземете например пралеля Корнелия. Живее недалеч оттук, в болницата за душевноболни "Маунт Мърси".
Любопитството бе заменено от изненада. "Престъпно невменяема?"
"Точно така. Предполагам, че всяко семейство си има черна овца."
Виола си спомни за собствения си прадядо. "Да, така е."
"В някои семейства повече, отколкото в други."
Тя кимна, погледна натам, откри, че Диоген я гледа, и бързо сведе очи.
"Мисля, че това придава интерес, придава пищност на родословието. Много по-добре е да имаш за прадядо убиец, отколкото магазинер."
"Доста уникална гледна точка." Диоген може и да е малко по-странно настроен, отколкото показваше първото впечатление, но със сигурност беше забавен.
"Има ли интересни престъпници в родословието ви?" Диоген попита. "Ако нямате нищо против да се поинтересувам."
"Съвсем не. Не точно престъпници, но имах един прадядо, който беше един от най-големите виртуози на цигулката през XIX век. Той полудял и измръзнал до смърт в една овчарска колиба в Доломитите."
"Точно това искам да кажа! Чувствах се сигурен, че ще имаш интересни предци. В рода ти няма скучни счетоводители или пътуващи търговци, а?"
"Не ми е известно."
"Всъщност в рода ни има един пътуващ търговец - всъщност той има голям принос за богатството на Пендъргаст."
"Наистина?"
"Наистина. Той измисли едно шарлатанско лекарство на име "Еликсир на Езекия" и "Възстановяващо средство за жлезите". Започна да го продава от задната част на една каруца."
Виола се засмя. "Колко смешно име за лекарство."
"Уморително. Само че то се състоеше от смъртоносна комбинация от кокаин, ацетанилид и някои доста неприятни алкалоидни растителни вещества. То е причинило безброй пристрастявания и хиляди смъртни случаи, включително на собствената му съпруга."
Смехът заглъхна в гърлото на Виола. Тя усети пристъп на безпокойство. "Разбирам."
"Разбира се, по онова време никой не е знаел за опасностите от наркотици като кокаина. Не можеш да виниш прапрадядо Езекия за това".
"Не, разбира се, че не."
Двамата замълчаха. Лекият сняг продължаваше да вали, снежинките се носеха из тъмното небе, проблясваха през фаровете - и след това ги нямаше.
"Мислиш ли, че има такова нещо като престъпен ген?" - попита Диоген.
"Не", каза Виола. "Мисля, че това са глупости."
"Понякога се чудя. В нашето семейство имаше толкова много такива. Например чичо Антоан, един от най-големите масови убийци на деветнадесети век. Убил и осакатил почти сто момичета и момчета от работнически дом."
"Колко ужасно", промърмори Виола.
Чувството на безпокойство се засили.
Диоген се засмя с лекота. "Англичаните са транспортирали престъпниците си в колониите - Джорджия, а след това и в Австралия. Те смятаха, че така ще прочистят англосаксонската раса от престъпни слоеве, но колкото повече престъпници транспортираха, толкова по-висока ставаше престъпността."
"Престъпността очевидно има много повече общо с икономическите условия, отколкото с генетиката" - каза Виола.
"Ти мислиш така? Вярно: не бих искала да съм бедна в Англия през деветнадесети век. Според мен истинските престъпници по онова време са били титулуваните класи. По-малко от един процент от хората са притежавали повече от деветдесет и пет процента от земята. А със законите за загражденията английските лордове можеха да изселват своите фермери арендатори, които се стичаха към градовете и или умираха от глад, или се обръщаха към престъпността."
"Вярно", промърмори Виола. Изглежда, Диоген беше забравил, че тя произхожда от тези титулувани класи.
"Но тук, в Америка, беше различно. Как бихте обяснили факта, че престъпниците се срещат в някои семейства като сините очи или русата коса? Изглежда, че във всяко поколение на семейство Пендъргаст се е раждал по един убиец. След Антоан, да видим... Имаше Комсток Пендъргаст, прочут хипнотизатор, магьосник и наставник на Хари Худини. Той убил бизнес партньора си и бедното му семейство, след което се самоубил. Прерязва гърлото си два пъти. След това..."
"Пардон?" Виола осъзна, че несъзнателно е стиснала дръжката на вратата.
"О, да. Два пъти. Първия път не успя да го вкара достатъчно дълбоко, разбирате ли. Предполагам, че не му е била приятна мисълта, че ще кърви бавно до смърт. Аз самият не бих имал нищо против да умра бавно чрез обезкървяване - чувал съм, че това е по-скоро като да заспиш. Бих имал достатъчно време да се любувам на кръвта, която има толкова изискан цвят. Харесва ли ти цветът на кръвта, Виола?"