Тя погледна Д'Агоста в очите. "Това ти напомня за някого, Винсент?"
Д'Агоста не отговори.
"Това са външните подробности. Сега идва ред на психологическия анализ." Тя направи пауза, като намери мястото в доклада. "Убиецът е самоконтролиращ се и контролиращ се човек. Той е изключително добре организиран, спретнат и отдава голямо значение на логиката. Потиска всяка външна проява на емоции и рядко, ако изобщо някога, се доверява на някого. Той има малко, ако изобщо има, истински приятели и трудно създава връзки с противоположния пол. Този човек вероятно е преживял трудно детство със студена, контролираща майка и далечен или отсъстващ баща. Взаимоотношенията му в семейството не са били близки. Вероятно в семейството има история на психични заболявания или престъпления. Като малко момче е претърпял осакатяваща емоционална травма, свързана с близък член на семейството - майка, баща или брат или сестра, за която е прекарал остатъка от живота си, компенсирайки я. Той е дълбоко подозрителен към властта, смята се за интелектуално и морално по-висш от другите..."
"Какви ли не психологически глупости!" Д'Агоста избухна. "Всичко това е преиначено. Той изобщо не е такъв!"
Той спря рязко. Хейуърд го гледаше с повдигнати вежди.
"Значи наистина разпознаваш този човек".
"Разбира се, че го разпознавам! Но това е изкривяване на това, което той наистина е. Пендъргаст не е убил тези хора. Той е бил подставено лице. Уликите, кръвта, са били подхвърлени. Неговият брат, Диоген, е убиецът."
Още едно дълго мълчание. "Продължавай - каза тя, тонът ѝ беше неутрален.
"След изпитанието на Пендъргаст в Италия, когато всички мислехме, че е мъртъв, Диоген го заведе в една клиника, за да се възстанови. Той беше болен, дрогиран. Това сигурно е дало на Диоген достатъчно възможности да събере всички съдебни доказателства, от които се е нуждаел, за да обвини Пендъргаст - коси, влакна, кръв. Това е Диоген. Не виждате ли? Той е мразил Пендъргаст през целия си живот, планирал е това от години. Изпратил е на Пендъргаст подигравателно писмо, в което пише, че ще извърши съвършеното престъпление, и назовава датата - днес".
"Няма да ми натрапваш отново тази безумна теория, Винсънт..."
"Сега е мой ред да говоря. Диоген е искал да извърши престъпление, още по-ужасно от това да убие брат си. Искал е да убие всички, които брат му обича, но да остави брат си жив. Сега изглежда, че е натопил брат си за същите тези престъпления..."
Д'Агоста спря. Тя го гледаше с изражение на съжаление, граничещо почти с болка.
"Вини, помниш ли как ми каза да потърся Диоген? Е, аз го направих. Беше ми адски трудно да го проследя, но ето какво открих." Тя отвори една папка, извади поредния документ и го плъзна пред него. Беше подпечатан, релефен и нотариално заверен.
"Какво е това?"
"Смъртен акт. На Диоген Дагрепон Бернули Пендъргаст. Загинал е преди двайсет години при автомобилна катастрофа във Великобритания".
"Фалшификат. Виждал съм писмо от него. Знам, че е жив."
"Защо смятате, че Пендъргаст не е написал писмото?"
Д'Агоста я погледна. "Защото видях Диоген. Със собствените си очи."
"Така ли е? Къде?"
"Пред замъка на Фоско. Когато ни преследваха. Той имаше очи с два различни цвята, точно както Корнелия Пендъргаст ни каза."
"И откъде знаеш, че е бил Диоген?"
Д'Агоста се поколеба. "Пендергаст ми каза."
"Говорихте ли с него?"
"Не. Но съвсем наскоро видях негова снимка като дете. Беше със същото лице."
Последва дълго мълчание. Хейуърд посегна и отново вдигна съдебномедицинския профил. "Тук има още нещо. Прочетете го." Тя бутна към него един лист хартия.
Възможно е обектът да проявява симптоми на рядка форма на множествено разстройство на личността, вариант на синдрома на Мюнхаузен по пълномощие, при който обектът изпълнява две отделни, диаметрално противоположни роли: на убиец и на следовател. В това необичайно състояние убиецът може да бъде и служител на правоприлагащите органи, на когото е възложено разследването, или следовател, свързан със случая. В друг вариант на тази патология убиецът е частно лице, което започва собствено разследване на убийствата, като често прави очевидно блестящи открития на доказателства, които правоприлагащите органи са пропуснали. И в двата варианта личността на убиеца оставя дребни улики, които разследващият трябва да открие, като тези открития често са направени чрез изключителни способности за наблюдение и/или дедукция. Личността на убиеца и личността на разследващия не знаят за съществуването си на съзнателно ниво, въпреки че на подсъзнателно, патологично ниво се забелязва голямо сътрудничество.