Беше малка спалня с тапети с розов десен, стари викториански мебели и един-единствен прозорец с решетка. Движейки се внимателно - в името на главоболието си и на тишината - тя преметна крака през леглото и застана нестабилно на пода. Тихо посегна към дръжката на вратата и я завъртя, но, както очакваше, тя беше заключена. Вторият пристъп на паника бе потиснат по-бързо от първия.
Тя отиде до прозореца и погледна навън. Къщата се намираше на няколкостотин метра от блатист залив. Отвъд редицата оскъдни дюни тя видя бушуващия прибой и тъмния океан, обсипан с бели вълни. Небето беше метално сиво и с инстинкта на човек, който е прекарал много нощи под открито небе, тя усети, че е утро. И отдясно, и отляво тя успя да различи няколко порутени плажни къщи, чиито прозорци бяха заковани за сезона. Плажът беше празен.
Тя протегна ръка през решетката и почука по стъклото. То изглеждаше необичайно синьо и дебело - може би нечупливо. И също така звукоизолирано - поне не чуваше прибоя.
Все още се движеше бавно и полагаше всички усилия да бъде тиха, влезе в малката съседна баня. Подобно на спалнята, тя беше старомодна и спретната, с мивка, вана с клепачи и още един малък прозорец, също заграден и остъклен със същото странно дебело стъкло. Тя завъртя кранчето и от него бликна вода, която бързо се превърна от студена в гореща. Затвори я и се върна в спалнята.
Седна отново на леглото и се замисли. Всичко беше толкова нереално, толкова странно, че беше невъзможно да се разбере. Че човекът, който я беше взел, беше братът на Пендъргаст, в това тя не се съмняваше - в много отношения той на практика беше близнак на мъжа. Но защо я беше отвлякъл по този начин? Какви са били намеренията му? И най-важното: каква, по дяволите, беше ролята на Пендъргаст в това? Как можеше да греши толкова много за него?
Но после, когато си спомни за кратката им среща на остров Капрая миналата есен, осъзна колко странно е било всичко това. Може би думите за трагичната му смърт, които я накараха да романтизира самотната им среща и я направиха да изглежда повече, отколкото беше в действителност. И тогава това писмо, с новината, че Пендъргаст е все още жив, и романтичната му, импулсивна молба...
Импулсивно. Това беше думата. За пореден път тя бе позволила на импулсивността си да я въвлече в неприятности - и този път те изглеждаха смъртоносно сериозни.
Възможно ли е Д'Агоста също да е замесен в нея? Че цялата история със смъртта на Пендъргаст е била измама, част от някакъв сложен заговор, който да я примами тук? Дали това беше някаква сложна мрежа за отвличания? Или са я държали за откуп? Колкото повече си мислеше за тази пълна кучешка закуска, толкова повече усещаше как страхът отстъпва място на гнева и възмущението. Но дори и тази емоция тя потисна. По-добре да насочи енергията си към бягство.
Върна се в банята и направи бърз опис: пластмасов гребен, четка за зъби, паста за зъби, чаша за вода, чисти кърпи, кърпа за миене, шампоан. Посегна надолу и вдигна чашата. Беше тежка и студена, истинско стъкло.
Обърна я замислено в ръцете си. Острото парче би се превърнало в оръжие, но би могло да се използва и като инструмент. За бягство през прозорците не можеше и дума да става, а вратата несъмнено щеше да е подсилена и обезопасена. Но това беше стара къща и стените сигурно щяха да са от мазилка и летва под тапетите.
Тя взе една кърпа, уви я плътно около стъклото и го удари няколко пъти рязко по ръба на мивката, докато се счупи. Тя разгъна кърпата: както се надяваше, стъклото се беше счупило на няколко големи парчета. Тя взе най-острото, върна се в спалнята и се приближи до отсрещната стена. Внимателно, за да сведе до минимум шума, заби острия ръб в тапета и направи проучвателен тласък.
То веднага се изплъзна, като отнесе със себе си парче от тапета. За свой ужас видя, че под него блести метал. С ноктите си хвана отрязания край на тапета и го отлепи назад, разкривайки гладка, студена площ от стомана.
По гръбнака ѝ премина хлад. И в този момент на вратата се почука.
Тя се стресна, после бързо се върна в леглото и се престори на заспала.
Почукването се повтори, след това и трети път, а после чу стърженето на ключа в ключалката. Вратата се отвори със скърцане. Тя лежеше там със затворени очи, а парчето стъкло беше скрито до тялото ѝ.
"Скъпа Виола. Знам, че си била на крак."
Тя продължаваше да лежи там.