"Това не е всичко. Лаура ме помоли да те уредя. Аз се отметнах от това. Издействаха заповед за арест срещу теб. Не можеш да останеш тук."
"Напротив, Винсънт, трябва да остана тук. Това е единственото място с ресурсите, от които се нуждая в кратки срокове. И това е малко като откраднатото писмо на По - последното място, където очакват да ме намерят, е у дома. Присъствието на полицията е просто формалност."
Д'Агоста го погледна. "Значи така сте разбрали, че Диоген няма да се насочи към Лора. Тя е тази, която разследва убийството на Дюшан. Той е разчитал, че тя ще те заподозре".
"Точно така. А сега си дръпни един стол и ме остави да ти покажа какво правя." Пендъргаст махна с ръце към четирите лаптопа.
"Тези компютри са паразитно свързани с градската мрежа от камери за наблюдение на ъглите на улиците, както и с няколко големи частни системи - например АТМ и банките." Той посочи един от екраните, който в момента беше разделен на дузина малки прозорчета: във всяко прозорче черно-бели видеокасети на тротоари, улични кръстовища и платени площадки препускаха с ускорено обратно движение.
"Защо?"
"Убеден съм, че последното престъпление на Диоген ще се случи в Манхатън или около него. А в наши дни не можеш да се движиш из град като Ню Йорк, без да те снимат, записват или по друг начин изследват десетки пъти на час."
"Но Диоген е маскиран."
"За повечето - да. Но не и за мен. Можеш да прикриеш външния си вид, но не можеш да прикриеш всичко - маниерите си, начина, по който ходиш, дори начина, по който мигаш с очи. Диоген и аз много си приличаме физически. Записах се на видео и сега използвам алгоритми за разпознаване на образи и модели спрямо тези видеоматериали в различни състояния на движение." Той махна към друг от лаптопите. "Както виждате, концентрирам се най-вече върху записите в близост до Дакота и кръстовищата около имението Ривърсайд Драйв. Знаем, че Диоген е бил в имението, а вероятно е бил и тук. Ако успея да го локализирам, да придобия отпечатък от образа, ще мога да го проследя визуално напред и назад от тази точка, да се опитам да открия модел в движенията му."
"Няма ли за това да са необходими повече изчислителни мощности, отколкото има в един малък университет?"
"Оттук и шкафът с кабелите." Пендъргаст се пресегна и отвори затворената врата. Вътре, подредени от пода до тавана, имаше монтирани в стелажи блейд сървъри и RAID масиви.
Д'Агоста изсвири. "Разбираш ли всички тези глупости?"
"Не. Но знам как да го използвам."
Пендъргаст се завъртя, за да го погледне. Въпреки че кожата му беше по-бледа, отколкото Д'Агоста някога я беше виждал, очите на агента блестяха с опасна яркост. Той имаше маниакалната енергия, измамния втори дъх на човек, който не е спал от няколко дни.
"Диоген е там, Винсент. Той се спотайва някъде в този безброй информационни потоци. За да извърши върховното си престъпление, той ще трябва да излезе на повърхността. И това е моят шанс - последният ми, единственият ми шанс - да го спра. Тази стая е единственото място, където вече имам достъп до технологията, която може да постигне това." Още едно тракане на ключове. "Познатият, за когото говорих преди малко, този в Охайо? Той би бил много по-подходящ за тази работа от мен. Но е бил принуден да се направи на невидим по... съображения за собствената си защита."
"Лора не е от тези, които чакат. Вероятно вече са тръгнали след теб".
"И без съмнение и теб."
Д'Агоста не каза нищо.
"Претърсили са апартамента ми, вероятно са претърсили и къщата на Ривърсайд Драйв. Що се отнася до тази малка варненка... е, сам видяхте, че имам частен изход от Дакота. Дори портиерите тук не знаят за него. Само Мартин, с когото току-що се запознахте."
Той прекъсна писането си. "Винсънт, има нещо, което трябва да направиш."
"Какво е това?"
"Ще отидеш направо при Лора Хейуърд, ще кажеш, че ще съдействаш по всякакъв начин, но че аз сякаш съм изчезнал и че нямаш представа къде съм. Не е необходимо да вредиш повече на кариерата си заради това".
"Вече ти казах, че съм с теб докрай."
"Винсънт, настоявам да напуснеш."
"Ей, Алоизиус?"
Пендъргаст го погледна.
"До твоя."
Той видя, че очите на Пендъргаст са насочени към него. "Няма да забравя това,
Винсънт."
"Няма значение."
Агентът се върна към работата си. Минаха десет минути, двайсет - и тогава Пендъргаст внезапно се скова.
"Удар?"