"Смятам, че е така", каза Пендъргаст. Той се взираше внимателно в един от компютрите, който възпроизвеждаше зърнесто изображение отново и отново, напред и назад.
Д'Агоста погледна през рамо. "Това ли е той?"
"Компютърът смята така. И аз също вярвам. Странно е обаче - изображението не е взето отвън от Дакота, както очаквах. Намира се на около шест пресечки на север, извън..."
В този момент от една кутия на масата се чу тих звън. Пендъргаст бързо се обърна към нея.
"Какво е това?" Д'Агоста попита.
"Това е Мартин. Изглежда, че има някой, който иска да ме види."
Д'Агоста се напрегна. "Полиция?"
Пендъргаст поклати глава. Той се наведе към кутията, натисна един ключ.
"Велосипеден пратеник, сър" - чу се гласът. "Той има плик за вас."
"Помолили сте го да изчака?"
"Да."
"И полицията не знае за присъствието му?"
"Да, сър."
"Заведете го горе. Вземете обичайните предпазни мерки." Пендъргаст махна пръста си от ключа и се изправи. "Да видим за какво става дума." Тонът му беше непринуден, но лицето му изглеждаше издължено.
Двамата тръгнаха по късия коридор към асансьора. Мина минута, без да разменят нито дума. После отдолу асансьорът издаде трясък и започна да се издига. След малко месинговата решетка се отдръпна и от нея излязоха две фигури: портиерът, с когото Д'Агоста се беше запознал по-рано, и велопощальонът - строен латиноамерикански младеж с шал и тежко яке. В едната си ръка държеше голям плик.
Като погледна пакета, бледото лице на Пендъргаст посивя. Без да каже нищо, той бръкна в джоба на черното си яке, извади чифт медицински ръкавици и ги нахлузи. След това извади от портфейла си банкнота от двадесет долара и я подаде на пратеника.
"Бихте ли имали нещо против да почакате тук няколко минути, моля? - попита той.
"Предполагам - отвърна пратеникът, като погледна подозрително ръкавиците.
Пендъргаст взе плика и размени личен поглед с портиера. След това кимна на Д'Агоста и бързо се върна в стаята.
"Това от Диоген ли е?" Д'Агоста попита, затваряйки вратата зад тях.
Пендъргаст не отговори. Вместо това разстла бял лист на бюрото, постави плика върху него и го разгледа внимателно. Беше разпечатан, а задната му капачка бе свободно пристегната с усукан червен конец. Пендъргаст прегледа нишката за кратко и внимателно. След това я развърза и внимателно повдигна плика.
От него изпадна малък лист сгъната хартия, последван от кичур лъскава тъмна коса.
Пендъргаст си пое рязко дъх. В стаята това прозвуча експлозивно силно. Бързо коленичи и отвори сгънатия лист.
Хартията беше красив, ръчно пресован лен, с релефен герб в горната му част: око без клепач над две луни, с лъв кушан. Отдолу, изписана с мастило в тютюнев цвят с перце или перо, имаше дата: 28 януари.
Д'Агоста разбра, че тя е идентична с бележката, която Пендъргаст беше получил няколко месеца по-рано в имението на Ривърсайд Драйв. За разлика от онази бележка обаче, на тази беше написано нещо повече от дата. Погледът му попадна на думите отдолу:
Тя е много темпераментна, братко. Виждам защо я харесваш.
Приеми този знак като доказателство за моите претенции: кичур от прекрасната й коса. Приемете го и като спомен за нейната кончина. Ако го погалиш, почти ще усетиш сладкия въздух на Капрая.
Разбира се, може и да лъжа за всичко. Този кичур може да принадлежи на някой друг. Потърсете истината в сърцето си.
Frater, ave atque vale.
"О, Боже..." Д'Агоста каза. Думите бяха прекъснати, тъй като гърлото му се сви неволно. Той погледна към агента. Той седеше на пода и нежно галеше кичура коса. Изразът на лицето му беше толкова ужасен, че Д'Агоста трябваше да се обърне.
"Може да е лъжа" - каза той. "Брат ти е лъгал и преди."
Пендъргаст не отговори. Настъпи кратко и ужасно мълчание.
"Ще отида да разпитам пратеника" - каза Д'Агоста, без да смее да погледне назад.
Излизайки от стаята, той тръгна по коридора към асансьора. Пратеникът беше там, чакаше, пазен от Мартин.
"Полицията на Ню Йорк - каза той, като показа за кратко значката си. Всичко се беше забавило като в кошмар. Чувстваше се любопитно тежък, сякаш едва движеше крайниците си. Чудеше се дали това е чувството да си в шок.
Младежът кимна.
"Кой ви даде пакета да го доставите?"
"Някой в таксито го занесе в нашата служба".
"Как изглеждаше пътникът?"