"С какво мога да ви помогна, сър?" - отвърна офицерът, моментално уплашен.
"Тук сме по разследване от изключителна важност. Мога ли да ви помоля да наблюдавате автомобила ми, офицер?"
"Да, сър." Мъжът на практика отдаде чест.
Пендъргаст влезе в терминала, черното му палто се развяваше зад него. Д'Агоста го последва до охраната на багажното отделение. Вътре един тежък охранител слушаше търпеливо мъж в костюм, който крещеше гневно за открадната чанта.
Пендъргаст отново отвори значката си: "Специален агент Пендъргаст, Федерално бюро за разследване. Сътрудникът ми Винсънт Д'Агоста, полиция на Ню Йорк."
"Е, крайно време е!" - извика ядосано мъжът. "Изключително ценните бижута на жена ми..."
"Никога не слагайте ценни бижута в чекирания багаж - каза плавно Пендъргаст, свърза ръката си с тази на мъжа и го запрати към вратата и навън, след което се върна бързо назад и я затвори и заключи.
"Изглежда толкова лесно", каза охранителят с усмивка.
"Има ли дежурен офицер Картър?" - попита Пендъргаст, а погледът му само профуча по идентификационната значка на мъжа.
"Това съм аз. Рандал Картър. Какво мога да направя за вас?"
"Казаха ми, че вие сте най-добрият човек, който може да се справи с моя проблем".
"Наистина?" Лицето на мъжа светна. "Кой...?"
"Трябва да прегледаме някои видеозаписи от охранителните камери от миналата нощ. Малко след полунощ. Въпросът е много спешен."
"Да, господине, нека само се обадя на директора по сигурността."
Пендъргаст поклати учудено глава. "Не ви ли казаха, че това вече е изяснено?" "Не, не.
"Дали е? Не знаех. Забавно е, че не изпратиха долу СС..."
"Е - прекъсна го енергично Пендъргаст, - радвам се, че поне са имали разума да ме изпратят при вас. Вие мислите самостоятелно, не сте от онези бюрократични типове." Той внезапно се наведе към лицето на мъжа и го хвана за рамото. "Носите ли бронежилетка, офицер?"
"Броня? Не сме длъжни... Ей, но защо...?"
"По-добре да тръгваме."
"Да, сър." Офицерът нямаше нужда от повече убеждаване. Той се запъти към задната част на кабинета си и отключи една врата за сигурност.
По бежов коридор, покрай още една заключена врата и Д'Агоста се озова в голяма компютърна зала, обсипана с монитори, които възпроизвеждаха на живо видеоканали от целия терминал. Няколко охранители седяха около маса в стил кафене и пиеха кафе, а в единия ъгъл тънък, раздразнен техник тракаше по клавиатурата.
"Тези господа трябва да видят някакво видео" - каза Картър на техника.
"Момент" - каза техникът.
"Не, сега. Този човек е от ФБР и това е въпрос от сериозна важност".
Техникът се изправи, изпускайки раздразнено съскане. "Точно така. Нека да видим СС". Той протегна ръка.
"Изчистено е. Имате моето съгласие за това."
Извъртя очи. "И какво искаш?"
Пендъргаст се приближи. "Полет 822 на "Бритиш еъруейз" пристигна тук от Гетуик малко след полунощ. Искам видеозаписите от охраната на въртележката, на която пристигна багажът на този полет, и най-важното - трябва да прегледам записа от зоната за посрещане точно след митническото освобождаване."
"Седнете. Това може да отнеме известно време."
"Страхувам се, че нямам време."
"Дайте ми почивка. Ще направя каквото мога, но не си поемайте дъх."
Пендъргаст се усмихна нежно. Виждайки тази усмивка, Д'Агоста усети как инстинктивно се напряга.
"Вие сте Джонатан Мърфи, нали?" Пендъргаст попита с медения си глас.
"Значи можеш да четеш лична карта. Браво."
"Вярвам в метода на моркова и пръчката, Джонатан - каза Пендъргаст, все така любезно. "Доставете ми тези видеокасети за пет минути и ще получите награда от десет хиляди долара от Програмата за публични стимули и награди на ФБР, известна още като PIRP. Без съмнение сте чували за нея. От друга страна, ако не успеете да ми доставите видеокасетите, ще сложа червен флаг за сигурност в досието ви, което ще означава, че никога повече няма да работите на друго летище или на друг охраняван обект в страната. Сега, кое ще бъде: морковът или тоягата?"
Мълчание. Охранителите се побутваха един друг и се усмихваха. Явно техникът не беше популярен.
Мърфи се усмихна. "Ще взема десетте хиляди."
"Отлично."
Техникът отново седна и се зае с работа с отмъщение, като пръстите му удряха по клавишите. Д'Агоста наблюдаваше как цифрите се превъртат трескаво по екрана.