"Ако е тук, ще е на източните въртележки" - каза Картър.
"Благодаря ви." Пендъргаст се обърна, за да си тръгне.
"И така - каза техникът, - как да си взема десетте хиляди?"
Пендъргаст направи пауза. "Десет хиляди долара? Само за това, че сте си свършили работата? Нелепа идея."
Под много приглушен смях и клатене на глави те излязоха от стаята. "Ако Сондърс е на линия, той ще бъде при багажа" - каза Картър. "Ще ви покажа."
Наскоро бяха пристигнали няколко полета и потоци от пътници се тълпяха в пункта за получаване на багаж. Всички въртележки работеха на пълни обороти, натъпкани с багаж, а скайкъпите идваха и си отиваха оживено.
Картър спря един от тях. "Сандърс взема допълнителна смяна?"
Мъжът поклати глава. "Той е свободен до полунощ."
Поглеждайки покрай скайпъра, Д'Агоста забеляза четирима полицаи от пристанищната администрация на площадката над залата за получаване на багаж, които сканираха тълпата. Веднага побутна Пендъргаст. "Това не ми харесва."
"И на мен не ми харесва."
Радиостанцията на Картър се включи и той я грабна.
"По-добре да се махаме оттук по дяволите" - промърмори Д'Агоста.
Започнаха да вървят енергично към изхода.
"Хей!" - чу се далечен вик. "Чакай!"
Д'Агоста погледна назад и видя как офицерите се разливат в тълпата, проправяйки си път. "Вие двамата! Чакайте!"
Пендъргаст се втурна в бяг, промуши се през тълпата от хора и се върна на тротоара. Полицаят от Пи Ес Ай все още стоеше до спрелия Ролс и говореше по радиото. Пендъргаст се стрелна покрай него и Д'Агоста наполовина скочи, наполовина се свлече на пътническата седалка. Протестът на мъжа се изгуби в рева на големия двигател и огромния писък на гумите, когато "Ролс"-ът се отдалечи с висока скорост от района на пикапа.
Докато ускоряваха към магистралата JFK, Пендъргаст извади разпечатките от сакото си.
"Заредете лаптопа ми, там в багажника, и направете справка за "Линкълн Таун Кар", нюйоркски лиценз 453A WQ6. Обади се по радиостанцията на 11-ия километър на магистрала "Ван Уайк" и уговори някой да прегледа записите от охранителните камери за времето между дванайсет и трийсет и един часа сутринта, като се движи както на изток, така и на запад."
"Ами ние?"
"Ние пътуваме на изток."
"На изток? Да не мислиш, че я е отвел в града?"
"Точно това мисля, че е направил. Но като се има предвид, че Диоген изглежда е способен да предвиди какво мисля, аз отивам на изток - в далечния край на острова."
"Добре."
"И още нещо: ще трябва да търгуваме надолу." И Пендъргаст рязко се отби от скоростната магистрала на летището в паркинга за връщане на офиса на "Херц", насочи голямата кола на празно място и изгаси двигателя.
Д'Агоста вдигна поглед от лаптопа. "Какво, да наемеш нещо?"
"Не. Открадни нещо."
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ДЕВЕТ
Смитбак отново влезе в любезното пространство на кабинета на д-р Тизандър, с товар учебници под една мишница. Беше осем часа, доста след варварския час за вечеря в 17:30 в Ривър Оукс. Намери психиатъра седнал зад бюрото си, но тази вечер обичайният поглед на джентълменско снизхождение беше помрачен от раздразнен проблясък в очите.
"Едуард - каза д-р Тизандър. "Въпреки че съм изключително зает, с удоволствие ще ви отделя пет минути от вниманието си."
Смитбак се настани без покана и блъсна товара с книги върху бюрото на мъжа.
"Мислех си за нещо, което казахте в разговора ни отпреди ден" - започна той. "Казахте ми: "Да се лиши човек от свободата му е сериозна стъпка и справедливият процес трябва да се следва с пълна съвестност".
"Може би съм казал нещо подобно, да".
"Вие казахте точно това. Това ме накара да се поинтересувам какъв точно е този процес".
Тизандър кимна снизходително. "Изглежда сте намерили нашата библиотека, която ви удовлетворява".
"В голяма степен. Всъщност намерих точно това, което търсех."
"Колко хубаво", каза Тизандър, преструвайки се на заинтересован, докато тайно поглеждаше часовника си.
Смитбек потупа най-горната книга. "Законите на щата Ню Йорк по отношение на принудителното настаняване на психично болни са едни от най-строгите в страната."
"Това ми е добре известно. Това е една от причините да има толкова много бездомници на улицата."
"Не е достатъчно едно семейство да подпише документите, за да бъде предаден някой против волята му. Има цял процес, който е свързан с това."