Още едно мъдро кимване от страна на Тизандър.
"Не е ли вярно например, че съдията трябва да обяви лицето за non compos mentis?" "Не е ли вярно, че съдията трябва да обяви лицето за non compos mentis?
"Да."
"И дори съдията не може да направи тази декларация, ако не са изпълнени две условия. Спомняте ли си тези две условия, д-р Тизандър?"
Този път психиатърът се усмихна искрено, доволен, че може да покаже ерудицията си. "Със сигурност си спомням. Лицето е или опасно за себе си - психически или физически, или опасно за обществото."
"Точно така. В първия случай обикновено трябва да са налице мисли за самоубийство или действителен опит за такова, което трябва да бъде удостоверено с подписано писмо от лекар. В случай че лицето представлява опасност за обществото, обикновено е необходимо то да е било арестувано."
"Ти си бил зает, Едуард", каза Тизандър.
"И след това, след обявяването на non compos mentis, трябва да има психиатрична оценка, препоръчваща принудително обвързване."
"Всичко това е стандартна процедура. Сега, Едуард, е след осем часа, а до изгасването на светлините не остава много време, така че ако искате..."
Смитбек извади една от книгите от купчината. "Ще приключа след минута."
Тизандър се изправи, подреждайки документите на бюрото си. "Ако побързаш." Той кимна незабележимо и от сенките край вратата се появи санитар.
Смитбак набързо извади лист хартия от книгата и го подаде на бюрото. "Изготвих списък на документите, които по закон трябва да бъдат в досието ми."
Тизандър взе списъка и го сканира с намръщена физиономия. "Декларация на съдията. Доклад за опит за самоубийство - подписан от лекар - или свидетелство за арест. Психиатрична оценка." Той ги прочете. "Не се съмнявам, че всички те са там. А сега, Едуард, време е."
Санитарят напредна.
"Още нещо - каза Смитбек.
"Благодаря ти, Едуард." В гласа на Тизандър се прокрадна нотка на раздразнение.
"Един въпрос. Тази психиатрична оценка, която трябва да е в досието - кой я прави?"
"Ние го правим. Винаги. Със сигурност, Едуард, си спомняш интервюто и тестовете, които си направил при постъпването си."
"Ето къде се провалихте, Тизандър." Смитбек пусна тежкия том обратно на бюрото, за да постигне ефект. "Точно тук пише..."
"Джонатан?"
Санитарят се появи до лакътя на Смитбак, внушително присъствие. "Натам, господин Джоунс."
"- по закон - продължи Смитбак на висок глас, - психиатричната оценка не може да бъде направена от никого от персонала на приемащата институция".
"Глупости. Покажи на господин Джоунс стаята му, Джонатан".
"Вярно е!" Смитбак извика, докато санитарят го хващаше за ръката. "През петдесетте години един млад мъж беше предаден от семейството си в сговор с лечебното заведение. Те откраднали наследството му. Вследствие на това беше приет закон, според който оценката трябваше да се извършва от независим психиатър. Проверете го. Страница 337, "Романски срещу държавната болница "Рейнолд"!"
"Натам, господин Джоунс - каза санитарят и го запрати здраво по персийския килим.
Смитбек вкопчи петите си. "Тизандър, когато изляза, ще съдя "Ривър Оукс" и вас лично. Ако не можете да представите тази независима оценка, ще загубите делото - и това ще ви струва скъпо."
"Лека нощ, Едуард."
"Това ще бъде моята мисия в живота! Ще те преследвам така, както фуриите са преследвали Орест. Ще ти отнема всичко, което имаш, работата ти, репутацията ти, цялата тази купчина. Както знаеш, аз съм богат като Крез. Провери досието ми. Със сигурност знам, че си отрязал този ъгъл! Няма независима оценка и ти го знаеш!"
Смитбак усети, че се влачи телесно към вратата.
"Затвори вратата на излизане, нали, Джонатан?" Д-р Тизандър каза.
"Тисандър?" Смитбек повиши глас. "Можеш ли да си позволиш да направиш тази грешка? Ще изгубиш цялата енчилада, зевзек!"
Джонатан затвори вратата на кабинета. "Хайде, Джоунс", каза той и леко избута Смитбак по коридора. "Дай му почивка."
"Махни си ръцете от мен!" Смитбек извика, като се бореше.
"Ей, човече, аз просто си върша работата", каза спокойно санитарният работник.
Смитбек се отпусна. "Добре. Съжалявам. Предполагам, че е толкова забавно да работиш тук, колкото и да си "гост".
Санитарят го освободи и Смитбек избърса праха от якето си. "Добре, Джонатан - каза той, като събра слаба усмивка. "Съпроводи ме до клетката ми. Утре ще си измисля нов подход."