Старейшината на Тано я изгледа за минута. След това широкото му, древно лице се разтвори в лъчезарна усмивка. Той направи достоен поклон. "Eesha łat dził. Вие сте човешко същество, госпожо Нора."
"Браво!" - извика Мьорсо.
"Няма да позволя това - каза директорът по сигурността.
"Господин Манети, аз ще поема цялата отговорност".
"Нищо не е невъзможно. Всъщност така и трябва да бъде." Тя се обърна към индианците. "Бихте ли искали, господа, да ме последвате?"
"Ще се радваме", каза Тано.
Мьорсо свърза ръката си с тази на уплашения стар индианец и те тръгнаха напред зад Нора, а тълпата от преса и зрители се втурна отзад. "Направете път на старейшините на Тано!" извика Мьорсо. "Направете път!" Роклята ѝ с пайети блестеше под светлините, а лицето ѝ сияеше от факта, че е завладяла така блестящо центъра на вниманието.
Като с магическа пръчка тълпата се разпръсна, когато те се изкачиха по покритите с червен килим стъпала. Тановете започнаха отново да пеят тихо и да бият барабаните си, когато преминаха през Ротондата и влязоха в Залата на небесата, и Нора се озова пред опашка от посетители на тържеството, които бяха изпаднали в ужас при вида на индианците, маршируващи към залата. Без съмнение всички те си мислеха, че шествието е част от програмата. Кметът излезе напред, усещайки като Мьорсо удобен случай.
Манети го последва, лицето му беше зачервено, но устата му беше затворена, очевидно осъзнавайки, че би било контрапродуктивно да продължи спора пред целия град.
Сега Колопи се втурна напред от опашката за поздравления. "Нора! Какво, за бога?"
Тя се наведе към него и бързо прошепна. "Танос би искал да има личен момент с маските насаме, преди рязането на лентата".
"За какво?"
"Да се помолят за маските и да ги благословят. Това е всичко."
Колопи се намръщи. "Нора, сега не е моментът. Със сигурност това може да почака!"
Нора го погледна право в очите. "Д-р Колопи. Моля, доверете ми се. Познавам добре индианците от Югозапада, живяла съм и съм работила сред тях в продължение на години. Те не са тук, за да ви създават проблеми или да ви поставят в неудобно положение пред обществото. Те просто искат малко лично време с маските си. Докато приключи церемонията, те ще си тръгнат. И цялата ситуация ще бъде разсеяна. Това е най-добрият начин да се справим с нещата и знам, че ако го обмислите внимателно, ще се съгласите." Тя сниши гласа си още повече. "Освен това е и чудесна възможност за връзки с обществеността".
Колопи погледна Нора, патрицианското му лице беше широко от изумление. След това погледна към Манети. Накрая се обърна към чакащия Танос. Прочисти гърлото си и заглади косата си, а веждите му бяха набръчкани от мисъл.
И изведнъж лицето му се разтвори в приветлива усмивка. Той протегна ръка към лидера на Тано. "Добре дошли! Господин...?"
"Уаметова."
"Разбира се! Добре дошли! Музеят има удоволствието да приеме вас и вашата група като представители на народа Тано. Разбрах, че сте изминали дълъг път, за да видите маските от Великата кива".
"Две хиляди мили."
В тълпата се надигна ропот. Фотоапаратите засвириха.
"Много се радваме, че успяхте да дойдете. Това е особена чест за музея и лично за мен".
Пресата го поглъщаше. Нора изпита огромно облекчение: всичко щеше да се окаже наред.
"Нашият директор по сигурността, господин Манети, ще ви заведе в залата, за да, ама насаме, посетите маските. Г-н Манети? Сигурна съм, че можете да се справите със зоните за сигурност малко по-рано от предвиденото. И ги оставете на мира, докато се молят".
"Да, господине."
"Ще бъде ли достатъчен половин час?" Колопи попита лидера.
"Да, благодаря ви", отговори старейшината на Тано.
"Чудесно! След това всички сте поканени да се присъедините към празненството, господин Уем, ах, Уем..."
"Уаметова."
"Отлично! Има ли нещо друго, което можем да направим?"
"Засега това е достатъчно." Тановете кимнаха, огледаха се и си кимнаха един на друг. "Честно казано, не очаквахме да се отнесат към нас с такова уважение."
"Глупости! Радваме се, че ви имаме!" Колопи се обърна към камерите, след като напълно възстанови самообладанието си. "Музеят благодари на народа на Тано за привилегията да му бъде позволено да сподели тези забележителни маски с останалия свят."
Мьорсо започна да ръкопляска и скоро залата гръмна от аплодисменти, а телевизионните камери улавяха всеки детайл.