Чу се тих звън. "Това е всичко - каза Смит. "Двадесет минути." Той погледна към Чой. "Какво е състоянието на системата на зала "Астор"?"
Чой примигна малко безсъзнателно към екрана си. "Тестът приключи без инциденти." Погледът му обходи струпването на видеоканали. "Залата изглежда добре."
"Регистри на грешките?"
"Няма. Системата е нормална."
"А модулацията на лъча?"
"На всеки пет минути, както е програмирано. Няма отклонения."
Смит отиде до стената с монитори. Ендърби го наблюдаваше, докато се взираше във видеоканалите, посветени на Диамантената зала "Астор". Виждаше кутия след кутия със скъпоценни камъни, които блестяха слабо в инфрачервената светлина. Разбира се, нямаше никакво движение: след като лазерните лъчи се активираха след блокирането, дори охранителите нямаха право да влизат в строго охраняваните изложбени зали.
Смити измърмори одобрително, после отиде до наблюдателния си пост и вдигна вътрешния телефон. "Карлос? Това е Уолт в УВД. Завършихме двадесетминутната проверка на лазерната мрежа в зала "Астор". Как изглежда от Централната служба за сигурност?" Пауза. "Добре, добре. Ще пуснем онлайн стандартното планиране и ще консервираме предишното".
Той закачи слушалката и погледна към Ендърби. "Ямата казва, че всичко е пет по пет. Лари, сложи го в леглото. Аз ще помогна на Джим да довърши автоматичните процедури за лазерната мрежа".
Лари кимна и придърпа стола си по-близо до конзолата. Време беше да включи старата система за сигурност в резервен режим. Той примигна, избърса гърба на ръката си в устата, след което започна да въвежда серия от команди.
Почти веднага седна назад. "Това е странно."
Смити се огледа. "Какво е?"
Ендърби посочи светодиоден екран, разположен отстрани на работната му станция. В горния му ляв ъгъл светеше една червена точка. "Когато върнах първата зона в режим на готовност, системата ми даде червен код."
Смитти се намръщи. "Червен код" беше алармената настройка на старата система. В зала "Астор" тя щеше да се активира само при изваждане на диамант от настройката му. "Коя беше тази зона?"
"Зона 1."
"Какво съдържа тя?"
Ендърби се обърна към отделна конзола, влезе в базата данни за присъединяване и инвентар и въведе SQL заявка. "Само един диамант. Сърцето на Луцифер."
"Това е точно в центъра на стаята." Смит отиде до банката от видеомонитори, погледна внимателно един от тях: "Според мен изглежда добре. Имаме работа с някаква софтуерна грешка."
Той погледна назад към Ендърби. "Върнете зона 2."
Ендърби въведе още няколко команди в основния си терминал. Веднага на LED екрана светна втора червена точка. "Това също ми дава червен код."
Смити се приближи, а на лицето му се появи притеснен поглед.
Ендърби се взираше в екрана. Устата му беше пресъхнала, а алкохолната мъгла се разсейваше бързо.
"Направете глобално връщане назад - каза Смитти. "Всички зони в залата."
Ендърби си пое дълбоко дъх, след което набра кратка последователност на клавиатурата си. Незабавно го заля ужас.
"О, не - издиша той. "Не."
Малкият LED екран на бюрото на Ендърби току-що бе разцъфнал в червена коледна елха.
За миг настъпи шокирана тишина. След това Смити махна пренебрежително с ръка.
"Нека не си правим крава тук. Това, което имаме, е софтуерна грешка. Несъвместимостта между новата и старата система вероятно е сринала наследената система. Сигурно се е случило, когато я изключихме от мрежата. Няма какво да се вълнуваме. Лари, изключвай старата система, един по един модулите. След това рестартирай от резервния мастер".
"Не трябва ли да докладваме в Централата?"
"Какво, и да изглеждаме като идиоти? Ще докладваме, след като решим проблема."
"Добре. Вие сте шефът." И Ендърби започна да пише на клавиатурата.