Смити събра слаба усмивка и направи жест към видеоекраните в празната зала, а диамантите блестяха в калъфите им. "Искам да кажа, ей-така, вижте. Залата изглежда ли ти ограбена?"
Ендърби трябваше да се засмее. Може би Смит все пак беше придобил чувство за хумор.
ПЕТДЕСЕТ И ЧЕТИРИ
Д'Агоста прехвърли каналите на портативното полицейско радио, което беше извадил от ролса, търсейки още официални разговори за него и Пендъргаст. Появата им на "Кенеди" беше предизвикала обявяване на издирване по цялата дължина на Лонг Айлънд, от Куинс до Бриджхамптън. Ролсът беше конфискуван на паркинга за отдаване под наем, а след време властите бяха идентифицирали откраднатата от тях Тойота Камри и бяха обявили и нея за издирване. Бяха успели да избегнат няколко блокади на магистралата Лонг Айлънд Експрес, като се придържаха към черните пътища и се съобразяваха с радиосъобщенията.
Бяха се оплели в мрежа и тя се затягаше.
Въпреки това Пендъргаст търсеше, спирайки в една нощна сервизна зона след друга, отказвайки да се откаже - и все пак на Д'Агоста това му се струваше безнадеждна задача, вид полицейска работа от последна инстанция, която поглъща човекочасове и рядко дава резултати. Това беше игра на числа, в която числата бяха твърде големи.
Пендъргаст изпищя в денонощната сервизна зона в Яфанк, която изглеждаше точно като другите две дузини, които вече бяха посетили: остъклена предна част, болнозелени флуоресцентни лампи, които отблъскваха горчивия мрак. В някакъв момент, помисли си Д'Агоста, щяха да попаднат на служител, който да е чул за АПБ. И това щеше да е всичко.
За пореден път Пендъргаст изскочи от камията като котка. Човекът сякаш гореше със свиреп, неугасим пламък. Бяха се занимавали с това повече от дванадесет часа подред и през цялото това време, прекарано в редуване на търсене и избягване, той беше казал само няколко думи, които не бяха пряко свързани с текущата игра. Д'Агоста се зачуди колко ли дълго агентът ще може да издържи.
Пендъргаст влезе в малкия магазин и се озова пред лицето на заспалия служител, преди той да успее да се надигне от уютния си стол зад касата, където очевидно бе гледал филм за бойни изкуства.
"Специален агент Пендъргаст, ФБР - каза той с обичайния си хладен глас, който някак си успяваше да внуши заплаха, без да е обиден, докато прекарваше щита си през зрителното поле на мъжа. В същото време Д'Агоста посегна към телевизора и го изключи, създавайки внезапна, изнервяща тишина.
Краката на стола на мъжа се строполиха на пода, докато той набързо се оправяше. "ФБР? Разбира се, да, точно така. Какво мога да направя за вас?"
"Кога отивате на смяна?" Пендъргаст попита.
"В полунощ."
"Искам да погледнете това." Той извади отпечатъците, които беше събрал в Кенеди, и поднесе единия пред служителя. "Виждали ли сте този човек? Той би трябвало да е дошъл снощи, някъде между един и три."
Служителят взе снимката, като изкриви лицето си. Д'Агоста го наблюдаваше внимателно, като леко се отпусна. Явно човекът не знаеше нищо за обявлението за издирване. Той погледна навън към тъмната магистрала. Беше почти четири сутринта. Беше само въпрос на време. Никога нямаше да попаднат на следа, това си беше работа с игли и сечива. Полицията щеше да ги намери и...
"Да", каза човекът. "Видях го."
Въздухът в малкия магазин се наелектризира.
"Вижте и тази снимка, моля." Пендъргаст подаде на мъжа втора снимка. "Искам да сте сигурен." Той говореше тихо, но тялото му беше напрегнато като навита пружина.
"Това отново е той" - промърмори мъжът. "Спомням си тези смешни очи, малко ме стреснаха."
"Видяхте ли тази кола?" Пендъргаст промърмори, като му показа трето изображение.
"Е, не мога да кажа, че си спомням това. Той се е самообслужвал, нали разбираш?" "Не, не.
Пендъргаст върна обратно снимките. "А вашето име е...?"
"Арт Малек."
"Господин Малек, можете ли да ни кажете дали някой е бил с него?"
"Той влезе сам в магазина. И както казах, не излязох, така че наистина не мога да кажа дали е имало някой в колата. Съжалявам."
"Всичко е наред." Пендъргаст върна снимките в сакото си и се приближи още повече. "А сега ми кажете какво точно си спомняте от момента, в който този човек пристигна, до момента, в който си тръгна".
"Ами... беше снощи, както казахте, трябва да е било близо три сутринта. Нямаше нищо необичайно в това - той спря, сам напълни колата, влезе да плати".