"Ще възложа на Мърсър и Сабриски да координират следенето - каза той рязко през рамо. "Отделете си колкото време ви е необходимо, лейтенант."
ШЕСТ
Гъста МЪГЛА лежеше над застоялите блата на Литъл Гуверньорс Айлънд. Откъм мъглата долетя траурният взрив на влекач, който се носеше по Ийст Ривър. Манхатън се намираше на по-малко от миля отвъд ледено-черните води, но никакви светлини от градския пейзаж не пробиваха воала на мъглата.
Д'Агоста седеше на предната пътническа седалка и мрачно държеше дръжката на вратата, докато необозначеният автомобил на Лора Хейуърд подскачаше и се поклащаше по неравния еднолентов път. Фаровете се врязаха в мрака като двойни жълти светлинки, които се въртяха бясно нагоре-надолу, осветявайки за кратко утъпкания път и скелетните кестенови дървета, които го ограждаха.
"Мисля, че си пропуснал една дупка там - каза той.
"Не обръщай внимание на това. Нека си изясним нещата. Казахте на Сингълтън, че майка ви има рак?"
Д'Агоста въздъхна. "Това беше първото нещо, което ми хрумна."
"Боже, Вини. Собствената майка на Сингълтън е починала от рак. И познай какво? Той не е пропуснал нито един работен ден. Погребението беше в неделя. Всеки знае тази история."
"Аз не знам." Д'Агоста изсумтя, спомняйки си какво беше казал на капитана си тази сутрин. Знаеш как е. Просто чувствам, че трябва да бъда с нея, точно сега, през това. Точно както би направил всеки син. Хубаво, Вини.
"И все още не мога да повярвам, че си взимаш отпуск, за да издирваш този брат на Пендъргаст, въз основа на едно писмо и едно предчувствие. Не ме разбирай погрешно: никой не е уважавал Пендъргаст повече от мен, той беше най-блестящият служител на реда, когото някога съм срещал. Но той имаше една фатална слабост, Вини, и ти знаеш каква беше тя. Той не уважаваше правилата. Смяташе, че е над останалите глупаци, които са обвързани с разпоредбите. И не ми се иска да виждам как ти възприемаш това отношение."
"Няма да се държа така."
"Това търсене на брата на Пендъргаст е толкова далеч отвъд правилата, че дори не е смешно. Искам да кажа какво точно планираш да направиш, ако откриеш този Диоген?"
Д'Агоста не отговори. Все още не беше стигнал толкова далеч.
Колата се разтресе, когато предната лява гума потъна в коловоз. "Сигурен ли си, че това е правилният път?" - попита тя. "Не мога да повярвам, че тук има болница."
"Това е правилният път."
Напред през мъглата постепенно се виждаха неясни фигури. С приближаването на колата формите се превърнаха в заострените решетки на порта от ковано желязо, вградена в десетметрова стена от покрити с мъх тухли. Седанът спря пред затворената порта, а до нея имаше древна караулка. На портата имаше табела с надпис Mount Mercy Hospital for the Criminally Insane (Болница за душевноболни "Маунт Мисис").
Появи се пазач с фенерче в ръка. Д'Агоста се наведе срещу Хейуърд, показвайки значката си. "Лейтенант Д'Агоста. Имам среща с д-р Остром."
Мъжът се оттегли в караулното помещение и провери отпечатания списък. Миг по-късно портата със скърцане бавно се отвори. Хейуърд мина покрай тях и се изкачи по калдъръмената алея до една грамадна постройка, чиито бойници и кули бяха наполовина затъмнени от стелещата се мъгла. По горния ѝ край Д'Агоста видя редици от издялани камъни, които приличаха на счупени зъби на фона на черното.
"Боже мой - каза Хейуърд, като погледна през предното стъкло. "Пралелята на Пендъргаст е там!"
Д'Агоста кимна. "Очевидно това място е било скъп санаториум за туберкулозни милионери. Сега е лудница за убийци, признати за невинни по причина на невменяемост".
"Какво точно е направила тя?"
"Констанс ми каза, че е отровила цялото си семейство."
Хейуърд го погледна. "Цялото ѝ семейство?"
"Майка, баща, съпруг, брат и две деца. Мислела е, че са обладани от дяволи. Или може би душите на застреляните от баща ѝ янки войници. Изглежда, никой не е съвсем сигурен. Какъвто и да е случаят, не забравяйте да спазвате дистанция. Очевидно тя умее да се сдобива с бръснарски ножчета и да ги крие по себе си. През последните дванайсет месеца е вкарала двама санитари в спешното отделение".
"Не се шегувам."
Вътре в болница "Маунт Мърси" миришеше на спирт за търкане и влажен камък. Под сивкавата институционална боя Д'Агоста все още можеше да зърне останките от елегантна сграда с ръчно резбовани дървени тавани и облицовани с ламперия стени, подове в коридорите от добре износен мрамор.