Смитбак се провря през последната част от тълпата и почти се сблъска с Нора, обгърна я в мечешка прегръдка и я вдигна телесно от земята.
"Нора! Боже, как ми липсваш!"
Двамата се прегърнаха, целунаха се и отново се прегърнаха.
"Бил, какво стана с теб? Каква е тази синина отстрани на главата ти?"
"Не обръщай внимание на това", отговори Смитбек. "Току-що чух за Марго. Наистина ли е била убита?"
Нора кимна. "Вчера бях на погребението ѝ."
"О, Боже мой. Не мога да повярвам, че това е истина." Той избърса дивашки лицето си и Нора видя, че от очите му текат сълзи. "Не мога да повярвам."
"Къде беше ти, Бил? Толкова се притеснявах!"
"Това е дълга история. Бях затворен в лудница."
"Какво?"
"Ще ти разкажа за това по-късно. Аз също се притеснявах за теб. Пендъргаст смята, че наоколо броди някакъв маниакален убиец, който е повалил всичките му приятели".
"Знам. Той ме предупреди. Но това беше точно преди откриването - нямаше какво да..."
"Този човек не би трябвало да е тук - прекъсна го един пазач на музея, като застана между тях. "Това е само за служители на музея..."
Смитбек се извърна, за да отговори, но ги прекъсна писъкът на обратната връзка на импровизираната аудиосистема. Миг по-късно комисар Рокър се приближи до микрофона и помоли за тишина - и като по чудо я получи.
Аз съм от "Таймс" - каза Смитбак, измъкна от джоба си някаква хартия и потърси химикалка.
"Ето, използвай моята - каза Нора, все още с ръка около кръста му.
Тълпата замълча, когато полицейският комисар започна да говори.
"Миналата нощ - започна Рокър, - Диамантената зала "Астор" беше ограбена с взлом. В момента на мястото все още работят екипи от местопрестъплението, както и някои от най-добрите криминалисти в света. Прави се всичко, което може да се направи. За следи или заподозрени е твърде рано, но ви обещавам, че при появата на нови събития ще информираме пресата. Съжалявам, че не мога да ви дам повече информация, но все още е много рано в разследването. Ще кажа следното: това беше изключително професионална работа, очевидно планирана дълго време предварително, от технологично усъвършенствани крадци, които изглежда са били добре запознати със системата за сигурност на музея и са използвали в своя полза отвличането на вниманието от снощната тържествена церемония по откриването. Ще отнеме известно време, за да се анализира и разбере как са проникнали в системата за сигурност на музея. Това е всичко, което мога да кажа за момента. Д-р Колопи?"
Директорът на музея пристъпи напред, застана прав, опитвайки се да придаде най-добро лице на нещата - и не успя. Когато заговори, в думите му се появи трепет.
"Искам да повторя това, което комисар Рокър току-що каза: всичко, което може да се направи, се прави. Истината е, че повечето от откраднатите диаманти са уникални и веднага биха били разпознати от всеки търговец на скъпоценни камъни по света. Те не могат да бъдат оградени в сегашния си вид."
При намека, че могат да бъдат преработени, се разнесе тревожен ропот.
"Приятели нюйоркчани, знам каква голяма загуба е това за музея и за града. За съжаление, просто все още не знаем достатъчно, за да можем да кажем кой може да го е направил, защо или какви са намеренията му."
"Ами Сърцето на Луцифер?" - изкрещя някой измежду пресата.
Колъпи сякаш се поколеба. "Правим всичко, което можем, обещавам ви."
"Откраднато ли е Сърцето на Луцифер?" - изкрещя друг.
"Бих искал да предам думата на директора по връзки с обществеността на музея, Карла Роко..."
Последва лавина от изкрещяни въпроси и една жена излезе напред, вдигнала ръце. "Ще отговарям на въпросите, когато настъпи тишина", каза тя.
Шумът утихна и тя посочи. "Г-жо Лилиентал от ABC, вашият въпрос?"
"Какво ще кажете за "Сърцето на Луцифер"? Няма ли го?"
"Да, то беше сред отнетите диаманти".
След това изненадващо разкритие последва бурен ропот. Роко отново вдигна ръце. "Моля те!"
"От музея твърдяха, че охраната им е най-добрата в света!" - изкрещя един репортер. "Как са успели да се промъкнат крадците?"
"Анализираме го в момента. Сигурността е многопластова и дублираща се. Залата е била под постоянно видеонаблюдение. Крадците са оставили след себе си маса техническо оборудване".
"Какво техническо оборудване?"
"Ще отнеме дни, може би седмици, за да го анализираме."
Още крещящи въпроси. Роко посочи към друг репортер. "Роджър?"