Ставаше му ясно, че са стигнали до края на линията. Да се натъкне на още магазини за бързооборотни стоки беше безнадеждно - с пълен резервоар бензин Диоген нямаше да има повече причини да спира. Предишният им резултат в Яфанк само бе потвърдил това, което Диоген искаше да знаят - че е отишъл на изток и че Виола скоро ще бъде мъртва. Отвъд това нямаше нищо. На Д'Агоста му стана лошо за Пендъргаст: беше безнадеждно и той го знаеше.
Въпреки това те продължиха напред, спирайки в мотели, търговски обекти, нощни заведения, като всеки път се излагаха на възможността да бъдат забелязани и арестувани.
Малкото сведения, които Д'Агоста бе успял да получи от радиото, бяха обезсърчителни. Подкрепена от ново и силно федерално присъствие, полицията бързо се приближаваше. Бяха изградени нови пътни заграждения, а местните власти бяха в пълна бойна готовност. Неизбежно щяха да научат за покупката на пикапа. Освен ако Пендъргаст нямаше нещо наистина хитро в ръкава си, часовете им на свобода бяха преброени.
Пикапът се завъртя рязко и Д'Агоста стисна дръжката на покрива, когато Пендъргаст изпищя на малък паркинг и спря пред двадесет и четири часовия "Старбъкс". Отвъд се намираше обществен паркинг, а отвъд него - сивият, подвижен Атлантик.
Седяха за момент, докато полицейското радио, все още настроено на кражбата в музея, продължаваше да дрънка. Беше започнала някаква пресконференция, която се предаваше по един от обществените канали.
"Няма как да са спрели тук" - каза Д'Агоста.
"Това, което търся, е безжична гореща точка." Пендъргаст отвори лаптопа и го зареди. "Няма съмнение, че има такава вътре. Ще използвам снифър, за да намеря отворен порт, ще се включа в мрежата по този начин. Оставих софтуера си за разпознаване на модели да работи в Дакота. Може би има какво да ни каже".
Д'Агоста гледаше унило как Пендъргаст чука по клавиатурата. "Ще бъдеш ли така любезен да ни поръчаш кафе, Винсънт?" - попита той, без да вдига поглед.
Д'Агоста слезе от камиона и влезе в "Старбъкс". Когато се върна след няколко минути с няколко латета, Пендъргаст се беше преместил на пътническата седалка и вече не пишеше.
"Има ли нещо?"
Пендъргаст поклати глава. Бавно седна назад и затвори очи.
Д'Агоста се намести на шофьорската седалка с въздишка. Докато го правеше, забеляза, че на паркинга завива полицейски круизер. Той намали скоростта, докато минаваше покрай тях, и спря в далечния край на паркинга.
"По дяволите. Това ченге проверява номерата ни."
Пендъргаст не отговори. Седеше неподвижно, със затворени очи.
"Това е то. Прецакани сме."
Сега крайцерът се отпусна в триточков завой в края на паркинга и се насочи обратно към тях.
Пендъргаст отвори очи. "Аз ще държа напитките. Виж какво можеш да направиш, за да го измъкнеш от опашката ни."
Д'Агоста мигновено включи камиона на задвижване и потегли, преминавайки покрай крайцера и излизайки на пътя, успореден на крайбрежната алея. Крайцерът включи светлините и сирената си и ускори зад тях.
Тръгнаха по пътя с дюни. Миг по-късно Д'Агоста чу друга сирена, която идваше някъде отпред.
"Плажът - каза Пендъргаст, като внимателно балансираше латетата.
"Точно така." Д'Агоста превключи на 4WD, завъртя волана и се заби през парапета на крайбрежната алея. Камионът изръмжа по неравните дървени дъски, удари се в парапета от другата страна и за кратко се издигна във въздуха, докато преодоляваше двуметровия пад на пясъка.
След миг вече тичаха по плажа, точно отвъд прибоя. Д'Агоста погледна назад, за да види, че полицейските коли са на пясъка и продължават да ги следват.
Щеше да се наложи да се справят по-добре.
Той ускори още повече, а гумите разпръскваха струи влажен пясък. Пред себе си видя зона с дюни, един от многото резервати по южния бряг. Той зави в нея, счупи още една дървена ограда и се вряза в обраслите с храсти дюни със скорост четиридесет. Явно беше голям резерват и той нямаше представа къде отива, затова насочи камиона под ъгъл към най-суровия на вид участък, където храсталаците бяха най-тежки, а дюните - най-високи, покрити с разпръснати храсталачни борове. Нямаше как пътниците да ги проследят тук.