По дяволите. Бяха по-близо, отколкото очакваше.
Д'Агоста натисна педала на газта, когато пикапът достигна върха на дюната. За миг се оказаха във въздуха. След това се приземиха от другата страна, забиха се в рохкавия пясък и си проправиха път през гъст храсталак. Резерватът свършваше и пътят напред беше преграден от няколко големи имения на Хамптън. Докато се бореше с колелото, Д'Агоста бързо подреди в главата си местния релеф. Знаеше, че ако успеят да минат покрай именията, отвъд тях ще се намира блатото Скътълхол.
Дюните се изравниха и той провря камиона през една ламаринена ограда, излизайки на тесен път. От другата страна имаше висок жив плет от чемшир, който обграждаше едно от големите имения. Той се втурна покрай живия плет и там, където пътят завиваше напред, видя това, което търсеше - склеротично петно в листата - и се отклони, като се насочи директно към него. Пикапът го удари с четиридесет, проби живия плет, като при това откъсна и двете огледала, и после ускориха през десетакрова морава, огромно грузинско имение отляво, беседка и покрит басейн отдясно, а пътят отвъд беше преграден от италианска розова градина.
Той профуча с бясна скорост покрай басейна, профуча през розовата градина, откъсна ръката на скулптура на някаква гола жена и се заби в една повдигната зеленчукова леха, която се намираше отвъд. Отпред, като зелена стена, се издигаше друга непрекъсната линия от жив плет.
Пендъргаст погледна назад през задното стъкло на пикапа, а на лицето му се появи болезнено изражение. "Винсънт, доста се разпиляваш - каза той.
"Към нарастващия ми списък с престъпления могат да добавят и насилване на голи статуи. Засега обаче е по-добре да се подготвиш." И той ускори към живия плет.
Удариха се в него с разтърсващ трясък, който едва не спря автомобила мъртъв. Двигателят се закашля и изпръхтя и за момент Д'Агоста се уплаши, че ще умре. Но те си проправиха път от другата страна на живия плет, продължавайки да бягат. От другата страна на тесния път той видя ограда от цепени релси, а отвъд нея - блатата около езерото Скътълхол.
През последните няколко седмици беше студено - много студено. Сега Д'Агоста щеше да разбере дали е било достатъчно студено.
Тръгна по пътя, докато намери пролука в оградата, след което насочи камиона през нея и отново излезе на пътя. Наложи се да намали скоростта, докато се провираше през рядката борова гора, която обграждаше блатото. Все още чуваше сирените, които идваха слабо отзад. Ако беше спечелил място, преминавайки през имението, то беше съвсем малко.
Изсъхналите борове постепенно отстъпваха място на блатна трева и пясъчни равнини. Пред себе си видя мъртвите стъбла на котешката опашка и жълтата блатна трева. Самото езеро изглеждаше изгубено в сивата светлина.
"Винсент?" Пендъргаст каза спокойно. "Наясно ли си, че пред теб има воден басейн?"
"Знам."
Пикапът ускори по замръзналия ръб на блатото, а колелата изпратиха парченца пукащ се лед, които се отдалечаваха от двете страни като буря. Скоростомерът се върна на тридесет, после на тридесет и пет, после на четиридесет. За това, което щеше да направи, щеше да се нуждае от цялата възможна скорост.
С последен плясък, при който котешките опашки се разпръснаха след тях, пикапът се озова върху леда.
Пендъргаст хвана дръжката на вратата, а латето беше забравено. "Винсент..."
Камионът се движеше бързо по леда, като го разбиваше, докато вървеше, с картечен тътен. Д'Агоста видя в огледалото за обратно виждане, че ледът зад тях се чупи и разбива, някои парчета дори изхвърчаха нагоре и се свличаха надалеч, а черната вода се стичаше нагоре. Звукът на чупещия се лед се разнесе из езерото като рапортите на оръдията.
"Идеята е, че няма да могат да ни проследят - каза Д'Агоста през стиснати зъби.
Пендъргаст не отговори.
Отдалеченият бряг, осеян с величествени къщи, се приближаваше неотклонно. Сега камионът имаше чувството, че почти плава, издигайки се нагоре-надолу като моторна лодка върху непрекъснато разчупващата се кора на леда.
Д'Агоста усещаше, че губи инерция. Той натисна още малко газта, като внимаваше да отпуска бавно педала на газта. Камионът изръмжа, колелата се завъртяха, пукането и чупенето на леда ставаше все по-силно.