Д-р Остром ги чакаше в "тихата стая" на втория етаж. Беше висок мъж в безупречна медицинска престилка, който дори без да говори, успяваше да внуши, че има да върши няколко по-важни неща. Оглеждайки оскъдно обзаведеното пространство, Д'Агоста забеляза, че всичко - маса, пластмасови столове, осветителни тела - е или закрепено с болтове за пода, или скрито зад стоманена мрежа.
Д'Агоста представи себе си и Хейуърд на Остром, който кимна учтиво в отговор, но не предложи да се ръкуват. "Тук сте, за да видите Корнелия Пендъргаст - каза той.
"По молба на нейния племенник."
"И сте запознат със специалните изисквания, необходими за такова посещение?"
"Да."
"Дръжте се добре настрана през цялото време. Не правете резки движения. В никакъв случай не я докосвайте и не й позволявайте да ви докосва. Ще можете да прекарате с нея само няколко минути; ако продължите повече, тя вероятно ще се развълнува. А е от първостепенно значение тя да не се вълнува. Когато видя подобни признаци, ще бъда принуден да прекратя интервюто незабавно".
"Разбирам."
"Тя не обича да приема непознати и може да не ви приеме, а аз не мога да направя нищо, за да форсирам въпроса. Дори и да имате заповед..."
"Кажете й, че съм Амбъргрис Пендъргаст. Нейният брат." Това беше името, което Констанс Грийн беше предложила.
Д-р Остром се намръщи. "Не одобрявам измамата, лейтенант."
"Тогава не го наричайте измама. Наречете го бяла лъжа. Тя е важна, докторе. Животът може да е заложен на карта."
Д-р Остром сякаш обмисли това. После кимна рязко, обърна се и излезе от стаята през тежка стоманена врата, вградена в задната стена.
В продължение на няколко минути всички мълчаха. След това - на някакво голямо разстояние - се чу гласът на възрастна дама, която се оплакваше. Д'Агоста и Хейуърд си размениха погледи.
Шумните думи се засилваха. След това стоманената врата отново се отвори и Корнелия Пендъргаст се появи на бял свят.
Тя седеше в инвалидна количка, чиято всяка повърхност беше обвита с дебела черна гума. В скута ѝ седеше малка възглавничка с игли, върху която се опираха двете ѝ изсъхнали ръце. Самият Остром буташе инвалидната количка, а зад него вървяха двама санитари, облечени в подплатени защитни облекла. Тя носеше дълга старомодна рокля от черна тафта. Изглеждаше дребна, с пръчковидни ръце и тясна рамка, а лицето ѝ беше закрито от траурен воал. На Д'Агоста му се стори невъзможно това крехко на вид същество наскоро да е наръгало двама санитари. Когато тя се появи пред погледа му и количката спря, поредицата от закани престана.
"Повдигнете воала ми - заповяда тя. Южняшкият ѝ акцент беше култивиран, почти британски в модулациите си.
Единият от санитарите се приближи и - застанал на една ръка разстояние - повдигна воала с ръкавица. Несъзнателно Д'Агоста се наведе напред и се загледа любопитно.
Корнелия Пендъргаст му отвърна с поглед. Тя имаше остро, котешко лице и бледосини очи. Въпреки напредването на годините й, кожата й с петна от черен дроб имаше странно младежко излъчване. Докато я гледаше, сърцето на Д'Агоста се ускори. В устремения ѝ поглед, в линиите на скулите и челюстта ѝ той видя смътните очертания на изчезналия си приятел. Приликата щеше да е още по-силна, ако не беше блясъкът на лудостта в очите ѝ.
За миг стаята замлъкна напълно. Докато леля Корнелия задържаше погледа му, Д'Агоста се страхуваше, че тя ще избухне в гняв заради лъжата му.
Но после се усмихна. "Скъпи братко. Добре, че си дошъл от този път, за да ме посетиш. Толкова дълго си се крил, лошо създание. Не че те обвинявам, разбира се - почти не мога да понасям да живея на Север с всички тези варварски янки." Тя леко се засмя.
Добре, помисли си Д'Агоста. Констанс му беше казала, че леля Корнелия живее в свят на фантазии и вярва, че се намира на едно от двете места: Рейвънскри, имението на съпруга й северно от Ню Йорк, или в старото имение на семейство Пендъргаст в Ню Орлиънс. Очевидно днес тя се намираше в първото.
"Радвам се да те видя, Корнелия - отвърна Д'Агоста предпазливо.
"А коя е тази прекрасна млада дама до теб?"
"Това е Лора, моята... съпруга."
Хейуърд го погледна.
"Колко възхитително! Винаги съм се чудил кога ще си вземете булка. Крайно време е родът Пендъргаст да се подсили с нова кръв. Мога ли да ви предложа малко освежаване? Може би чай? Или още по-добре, любимата ви ментова напитка?"