Бяха минали едва двайсет и четири часа, откакто Д'Агоста излезе от кабинета си и се отдалечи от ултиматума си, но можеше да мине и година. Хейуърд винаги е била изключително уравновесен човек, но когато влезе във Федералната сграда, я обзе почти непреодолимо чувство за нереалност. Може би нищо от това не се случваше, може би не отиваше на спешен брифинг във ФБР, може би Пендъргаст не беше най-издирваният престъпник в Ню Йорк, а Д'Агоста - негов съучастник. Може би просто щеше да се събуди и отново щеше да е 21 януари, а в апартамента ѝ все още щеше да мирише на преварената лазаня на Вини.
На контролно-пропускателния пункт Хейуърд показа щита си, провери оръжието си, подписа се на таблото. Нямаше да има щастлив край. Защото, ако Д'Агоста не беше съучастник на Пендъргаст, той щеше да е жертвата на Пендъргаст.
Конферентната зала беше голяма, облицована с тъмно дърво. От месинговите мачти от двете страни на входа се вееха знамената на Ню Йорк и Съединените щати, а по стените бяха наредени цветни снимки на различни правителствени структури. В стаята доминираше огромна овална маса, заобиколена с кожени столове. Урната с кафе и масата, отрупана с понички и кренвирши, основни елементи от заседанията на отделите на нюйоркската полиция, отсъстваха. Вместо това пред всеки стол беше поставена бутилка с изворна вода.
Непознати мъже и жени в тъмни костюми бяха застанали на възлови места и тихо разговаряха помежду си. Когато Хейуърд и Сингълтън влязоха, групите започнаха бързо да си проправят път към столовете. Хейуърд избра най-близкото място, а Сингълтън седна до нея, като свали ръкавиците и шала си. Нямаше място, където да закачат нещата си, и в резултат на това те бяха единствените двама души в стаята, които носеха палта.
В този момент в конферентната зала влезе висок, набит мъж. Двама по-ниски мъже го следваха по петите, като послушни кучета. Всеки от двамата носеше под мишница тухла с червени папки. Високият мъж се спря за миг и огледа масата. За разлика от останалите лица в стаята, побледнели от нюйоркската зима, неговото беше загоряло от слънцето. Това не беше равномерният изкуствен тен, който се получава в салона: този мъж беше прекарал дълги часове в работа на някое слънчево и горещо място. Очите му бяха малки, тесни и ядосани.
Той отиде до началото на масата, където бяха останали три празни места, и зае средното. Двамата му придворни седнаха отдясно и отляво.
"Добро утро - каза мъжът с абразивен акцент от Лонг Айлънд, противоречащ на слънчевите изгаряния. "Аз съм специалният агент Спенсър Кофи, а с мен са специалните агенти Брукс и Рабинер. С тяхно съдействие ще ръководя издирването на специален агент Пендъргаст".
Мъжът сякаш изплю последната дума и докато я произнасяше, гневът се разпространи от очите му по цялото лице.
"Фактите, които знаем до момента, са следните: Пендъргаст е основен заподозрян в четири убийства - едно в Ню Орлиънс, едно във Вашингтон и две тук, в Ню Йорк. Разполагаме с доказателства за ДНК и влакна от четирите места и си сътрудничим с местните власти в усилията си да съберем още."
Сингълтън стрелна Хейуърд с многозначителен поглед. Представата на Кофи за "сътрудничество" беше фаланга от агенти на ФБР, които нахлуваха в офиса ѝ, разпитваха хората ѝ и вземаха каквито доказателства им хрумнеха. Иронично е, че собственото ѝ искане за профил в Куантико бе предизвикало интереса на Кофи.
"Очевидно е, че си имаме работа с психически неуравновесен индивид - потвърждава го психопрофилът. Има голяма вероятност той да планира допълнителни убийства. За последен път е бил забелязан вчера следобед на летище "Кенеди", където се е изплъзнал на охранителите и полицаите, откраднал е кола под наем и е заминал. На паркинга за автомобили под наем е изоставил собствения си автомобил - "Ролс-Ройс".
При това из стаята се разнесе тихо мърморене, прекъснато от няколко подигравки и мрачни погледи. Пендъргаст сигурно си беше спечелил повече от своя дял врагове по време на работата си във ФБР.
"Снощи и тази сутрин имаше непотвърдени наблюдения на Пендъргаст в няколко магазина и бензиностанции в окръзите Насау и Съфолк. В момента следим за тях. Пендъргаст пътува с още един мъж, за когото се смята, че е лейтенантът от нюйоркската полиция Винсент Д'Агоста. И току-що получих новина за преследване с висока скорост в околностите на Саутхемптън. По предварителни разкази на очевидци от участващите полицаи изглежда, че те идентифицират Пендъргаст и Д'Агоста."