Когато Аренс приключил, той създал необикновен камък, изрязан като сърце, както и още около дузина по-малки камъни, всички от същата суровина. Нарекъл най-големия камък "Сърцето на Луцифер" заради мрачната му история, като коментирал пред пресата, че е "дяволски труден за рязане".
И след това, в акт на изключителна щедрост, Аренс завещава камъка на Нюйоркския природонаучен музей, който посещава като дете и чиято зала с диаманти е определила каква ще бъде работата на живота му. Той продава около дузина много по-малки камъни, изрязани от същата суровина, на цена, за която се говори, че е изумителна, но, колкото и да е странно, нито един от камъните никога не се е появявал отново на пазара. Каплан предположи, че от тях е било изработено едно-единствено, впечатляващо бижу, което останало у първоначалната собственичка, пожелала да запази самоличността си в тайна.
Каплан зави зад ъгъла на Грамърси Парк и тръгна на запад, към Парк Авеню, където имаше най-големи шансове да хване такси, пътуващо нагоре към града. Разполагаше с половин час, но никога не можеше да се предвиди трафикът в центъра на града по време на обяд, а на тази среща не искаше да закъснява.
Когато спря на ъгъла на улица "Лекс", за да изчака да се смени светофарът, с изненада видя как до него се задава черна кола със свален прозорец. В нея седеше мъж в зелено спортно яке.
"Г-н Джордж Каплан?"
"Да?"
Мъжът се наведе, показа значката на лейтенант от нюйоркската полиция и отвори вратата. "Влезте, моля."
"Имам важна среща, офицер. За какво става дума?"
"Знам. Свързано с Трансглобалното застраховане. Аз съм вашият ескорт."
Каплан се вгледа внимателно в значката: Лейтенант Винсент Д'Агоста. Това беше истински щит - Каплан беше добре запознат с такива неща - и мъжът зад волана наистина не можеше да бъде нищо друго освен полицай, въпреки необичайния избор на облекло. Кой друг би могъл да знае за назначението му?
"Това е любезно от ваша страна." Каплан се качи вътре, вратата се затвори, ключалките се стрелнаха надолу и колата се отдалечи от бордюра.
"Охраната ще е висока - каза полицаят. После кимна към сива пластмасова кутия на седалката между тях. "Ще трябва да ви помоля да предадете мобилния си телефон, портфейла си с всички документи за самоличност, всички оръжия, които може да имате, и всичките си инструменти. Сложете ги в тази кутия до вас. Ще ги предам на моя колега и всички те ще ви бъдат върнати в хранилището, след като бъдат щателно проверени".
"Това наистина ли е необходимо?"
"Абсолютно. И съм сигурен, че можете да разберете защо."
Каплан, не много изненадан от обстоятелствата, извади исканите предмети и ги постави в кутията. На следващия светофар, на Парк авеню, ретро ягуар, който ги следваше, спря до тях; прозорците и на двете коли се спуснаха и полицаят подаде кутията през прозореца. Поглеждайки към другата кола, Каплан видя, че шофьорът има грижливо поддържана бледа руса коса и е облечен в добре ушит черен костюм.
"Вашият колега шофира най-необичайната кола за полицай".
"Той е много необичаен човек."
Когато светлината на светофара се смени със зелена, ягуарът зави надясно и се насочи към Мидтаун, а полицаят, който караше Каплан, зави на юг.
"Моля за извинение, офицер, но би трябвало да се движим на север" - каза Каплан. "Филиалът на Трансглобалното застраховане е със седалище на Авеню 1271 на Америка".
Колата ускори на юг и полицаят се огледа без усмивка. "Съжалявам, че ви съобщавам, господин Каплан, но това е една среща, която няма да спазите".
ШЕСТДЕСЕТ И ТРИ
Събраха се във всекидневната на Харисън Грейнджър, главен изпълнителен директор на Affiliated Transglobal Insurance. Кабинетът на изпълнителния директор се намираше високо в кулата на Affiliated Transglobal Tower и гледаше на север, към големия каньон на Авенюто на Америките, който завършваше на половин дузина квартали на север, в тъмния правоъгълник на Сентрал парк. Точно в един часа самият Грейнджър излезе от кабинета си - цветист мъж с карфиолови уши и тясна глава, експанзивен, плешив и весел.