Тя погледна към санитарите, които бяха заели позиции колкото се може по-далеч от жената. Те останаха неподвижни.
"Всичко е наред, благодаря", каза Д'Агоста.
"Предполагам, че е точно толкова добре. В наши дни имаме толкова ужасна помощ." Тя махна с ръка към двамата санитари зад нея, които направо подскочиха. След това се наведе напред, сякаш за да предаде увереност в цялата стая. "Завиждам ви. Животът на юг е много по-благодатен. Хората тук не се гордеят, че са членове на робската класа."
Докато Д'Агоста кимаше в знак на съпричастност, в него се настани странна, сънувана нереалност. Ето тази елегантна стара жена разговаряше приятелски с брата, когото беше отровила преди почти четиридесет години. Той се зачуди как точно щеше да се справи с това. Остром беше казал да направи срещата кратка. По-добре да премине към същността на въпроса.
"Как, ама как е семейството?" - попита той.
"Никога няма да простя на съпруга си, че ни докара до тази проветрива купчина. Не само климатът е мрачен, но и липсата на култура е шокираща. Моите скъпи деца са моята утеха."
Любезната усмивка, която придружаваше тази констатация, смрази Д'Агоста. Той се зачуди дали тя ги е гледала как умират.
"Разбира се, няма съседи, подходящи за компания. В резултат на това дните ми са само мои. Опитвам се да се разхождам в името на здравето си, но въздухът е толкова суров, че често се налага да влизам вътре. Блед съм като призрак. Вижте сами." И от възглавницата тя вдигна тънка, парализирана ръка, за да я разгледа.
Автоматично Д'Агоста пристъпи напред. Остром се намръщи и му кимна да остане назад.
"Какво ще кажете за останалите членове на семейството?" Д'Агоста попита. "Отдавна не съм чувал за племенниците ни".
"Алоизиус ми идва на гости тук от време на време. Когато има нужда от съвет." Тя отново се усмихна, а очите ѝ блеснаха. "Той е толкова добро момче. Внимателен към по-възрастните. Не е като другия."
"Диоген" - каза Д'Агоста.
Великата леля Корнелия кимна. "Диоген." Тя потръпна. "Още от деня на раждането си той беше различен. А после се появи болестта му... и тези негови особени очи." Тя направи пауза. "Знаеш какво казаха за него."
"Кажи ми."
"Скъпа, Амбъргрис, забравила ли си?"
За един неудобен момент Д'Агоста си помисли, че по лицето на старата жена е преминал скептичен поглед. Но скоро той изчезна, когато изражението ѝ се обърна навътре. "Кръвната линия на Пендъргаст е опетнена от векове. Там, но по Божия милост, отиваме ти и аз, Амбъргрис."
След това изказване последва подобаващо благочестива пауза. "Младият Диоген беше засегнат още от самото начало. Наистина лошо семе. След внезапното му заболяване тъмната страна на нашия род достигна пълния си разцвет в него."
Д'Агоста остана безмълвен, без да смее да каже повече. След миг пралеля Корнелия се размърда и започна отново.
"Той беше мизантроп от самото начало. И двете момчета бяха самотници, разбира се - те бяха Пендъргасти, но при Диоген беше различно. Спомням си, че младият Алойзиус имаше един близък приятел на неговата възраст - той стана доста известен художник. И, драги ми, Алойзиус прекарваше много време в Байоу сред кажуни и други подобни, на което аз естествено се противопоставях. Но Диоген нямаше никакви приятели. Нито един. Спомняш си как никое от другите деца не искаше да се доближи до него. Всички се страхуваха до смърт от него. Болестта го влоши още повече."
"Болест?"
"Много внезапна - казаха, че е скарлатина. Тогава окото му промени цвета си, стана млечно. Знаеш, че е сляп с това око." Тя потръпна.
"Сега, Алоизиус, той беше точно обратното. Бедното момче беше тормозено. Знаеш как ние, Пендъргастите, често сме обект на подигравки сред простолюдието. Алоизиус беше на десет години, мисля, когато започна да посещава онзи странен стар тибетец долу на улица "Бурбон" - той винаги имаше най-необичайни познати. Човекът го научи на всички тези тибетски глупости, знаете, с непроизносимото име Чанг или Чонг, или нещо друго. Научил Алойзиус и на онзи особен начин на борба, който му гарантирал, че никога повече няма да бъде притесняван от хулигани."
"Но хулиганите никога не са се нахвърляли върху Диоген."
"Децата имат шесто чувство за такива неща. И като си помисля, че Диоген е бил по-млад и по-малък от Алоизий."