"Боже мой." Виола се вгледа в него. И сега, за първи път, тя наистина се страхуваше.
"Ти изигра важна роля. Ключовата роля. Виждаш ли, изчезването ти накара брат ми да тича из целия Лонг Айлънд, да те търси трескаво, отчаяно притеснен за безопасността ти, докато аз ограбих музея и пренесох скъпоценните камъни тук."
Виола преглътна, усещайки буца в гърлото си. Фактът, че все още беше жива, беше само временно облекчение. Той нямаше да ѝ каже всичко това, ако възнамеряваше да я остави жива.
Той наистина щеше да я убие.
"Дадох ти това като малък спомен, тъй като ще се разделим и никога повече няма да се видим на този свят."
"Да отида някъде?" - каза тя, а гласът ѝ вече трепереше въпреки усилията ѝ.
"О, да."
"Къде?"
"Ще разбереш."
Тя видя, че той е пъхнал ръка в джоба на сакото си и пипа нещо. Той направи крачка в стаята. Вратата остана отворена зад него.
"Ела тук, ледена принцесо."
Тя не помръдна.
Той направи втора крачка напред и трета. В този момент тя се втурна към вратата. Но той някак си я беше предвидил, завъртя се и скочи към нея със скоростта на котка. Тя усети как шокиращо мощна ръка, стегната като стоманено въже, я обви около врата; другата ръка се измъкна сега от джоба му и в нея внезапно проблесна игла, а после усети парещо убождане в горната част на бедрото си; имаше усещане за топлина и всепоглъщащ рев; а после светът рязко се затвори.
ШЕСТДЕСЕТ И ШЕСТ
"Имаш ли представа за какво става дума?" Сингълтън попита, докато пътуваха с експресния асансьор до високите етажи на "One Police Plaza".
Лора Хейуърд поклати глава. Ако комисар Рокър беше поискал да се види с нея насаме, можеше да предположи, че това е по-скоро отзвук от обвинението ѝ, че е посочила Пендъргаст за извършител на убийствата. Но тя и Сингълтън бяха помолени да се срещнат с комисаря заедно. Освен това Рокър винаги е бил прям човек. Той не беше политик.
Излязоха на четиридесет и шестия етаж и тръгнаха по покрития с плюшен килим коридор към ъгловия апартамент на комисаря. Униформената секретарка в големия външен кабинет записа имената им, набра телефона си, проведе кратък, тих разговор и им махна с ръка.
Офисът на Рокър беше обширен, но не и показен. Вместо наградите за стрелба и усмихнатите фотоси, които покриваха стените на кабинетите на повечето полицейски началници, на тези стени имаше акварелни пейзажи и няколко дипломи. Рокър беше седнал зад голямо, но утилитарно бюро. Около него в приблизителен полукръг бяха наредени три дивана. Специалният агент Кофи седеше на средния диван, а покрай него бяха агентите Брукс и Рабинер.
"Ах, капитан Хейуърд - каза Рокър и се изправи. "Капитан Сингълтън.
Благодаря, че дойдохте." В гласа му имаше необичайно, напрегнато качество, което тя не беше чувала досега, а челюстта му беше поставена в стегната линия.
Агент Брукс и агент Рабинер също се изправиха, като скочиха на крака, сякаш поласкани от жици под напрежение. Само Кофи остана седнал. Той им кимна хладнокръвно, малките бледи очи в голямото загоряло от слънцето лице се движеха от Хейуърд към Сингълтън и отново към Хейуърд.
Рокър махна неопределено към диваните. "Моля, седнете."
Хейуърд се настани до прозореца. И така, най-сетне Кофи благоволи да ги въвлече в своето разследване. Не бяха чували нито дума от него, нито от когото и да било от ФБР от срещата тази сутрин. Вместо това занимаваше себе си и детективите си с разпити на допълнителни служители на музея и доразвиване на доказателствата. Това поне ѝ помогна да не мисли за издирването на Д'Агоста на Лонг Айлънд, което се провеждаше на шестдесет мили на изток. Мисълта за него, за цялата ситуация, я караше да изпитва само болка. Никога нямаше да разбере защо го е направил, защо е взел решението, което е взел. Беше му поставила ултиматум и при тези обстоятелства той беше изключително справедлив. Направи правилното нещо, влез от студа. И то не само като полицай, но и като човек и приятел. Всъщност не го беше казала, но беше достатъчно ясно: или аз, или Пендъргаст.
Д'Агоста беше направил своя избор.
Рокър прочисти гърлото си. "Специалният агент Кофи ме помоли да свикам тази среща, за да обсъдим убийствата на Дюшан и Грийн. Помолих и капитан Сингълтън да присъства, тъй като и двете убийства са извършени в неговия участък".