Хейуърд кимна. "Радвам се да чуя това, сър. От Бюрото имаме твърде малко информация за хода на издирването и..."
"Съжалявам, капитане - прекъсна го тихо Рокър. "Специален агент Кофи желае да обсъди предаването на доказателствата по убийствата на Дюшан и Грийн".
Това спря Хейуърд на място. "Прехвърляне на доказателства? Предоставили сме всички наши доказателства на свободен достъп."
Кофи кръстоса единия си туловищен крак върху другия. "Ние поемаме контрола върху разследването, капитане."
Последва миг на зашеметено мълчание.
"Нямате правомощията да правите това" - каза Хейуърд.
"Това е случаят на капитан Хейуърд" - каза Сингълтън, обръщайки се към Рокър, гласът му беше тих, но силен. "Тя го е преживявала ден и нощ. Тя е тази, която откри връзката между убийствата във Вашингтон и Ню Орлиънс. Тя разработи доказателствата, тя идентифицира Пендъргаст. Освен това убийството не е федерално престъпление".
Рокър въздъхна. "Наясно съм с всичко това. Но..."
"Позволете ми да ви обясня", каза Кофи и махна с ръка на Рокър. "Извършителят е от ФБР, една от жертвите е от ФБР, случаят пресича границите на щата, а заподозреният е избягал от вашата юрисдикция. Край на дискусията."
"Агент Кофи е прав - каза Рокър. "Това е техният случай. Естествено, че ще бъдем на разположение, за да помогнем..."
"Не разполагаме с много време за челюсти - каза Рабинер. "Нека се заемем с подробностите по прехвърлянето на доказателствата."
Хейуърд погледна към Сингълтън. Лицето му беше зачервено. "Ако не беше капитан Хейуърд - каза той, - нямаше да има никакъв лов на хора".
"Всички сме доволни от полицейската работа на капитан Хейуърд - каза Кофи. "Но най-важното е, че това вече не е дело на полицията на Ню Йорк."
"Просто им дайте това, от което се нуждаят, моля ви, капитане - каза комисар Рокър, а в гласа му се долавяше нотка на раздразнение.
Хейуърд го погледна и осъзна, че е адски ядосан от това развитие на нещата, но не можеше да направи нищо по въпроса.
Трябваше да го предвиди. Момчетата от федералната служба се стремяха към златото, а на всичкото отгоре този Кофи изглежда изпитваше лична неприязън към Пендъргаст. Бог да му е на помощ на него и на Д'Агоста, когато федералните най-накрая ги настигнат.
Хейуърд знаеше, че би трябвало да се възмути от всичко това. Но през изтръпването единственото, което можеше да си внуши, беше, че изпитва умора. Това, както и чувството на отвращение, което беше толкова силно, че тя просто не можеше да понесе да прекара още един миг в една стая с Кофи. И така, рязко се изправи.
"Добре", каза тя рязко. "Ще започна работа по документите. Ще получите доказателствата си веднага след като бъдат подписани документите за прехвърляне на доказателствата. Има ли нещо друго?"
"Капитане?" - каза Рокър. "Много съм ви благодарен за добрата работа."
Тя кимна, обърна се и излезе от стаята.
Вървеше бързо към асансьора, с наведена глава, дишайки учестено. Докато го правеше, мобилният ѝ телефон иззвъня.
Тя изчака, като овладя дишането си. След минута-две мобилният телефон иззвъня отново.
Този път тя отговори. "Хейуърд."
"Лора?" - чу се гласът. "Това съм аз. Вини."
Въпреки себе си тя усети как сърцето ѝ се надига в гърлото. "Винсънт, за Бога. Какво, по дяволите, правиш...?"
"Просто слушай, моля те. Имам да ти кажа нещо много важно."
Хейуърд си пое дълбоко дъх. "Слушам."
ШЕСТДЕСЕТ И СЕДМА
Д'Агоста последва Пендъргаст на гара "Пенсилвания", която - позорно - се състоеше от малко повече от вход с ескалатор в сянката на "Медисън Скуеър Гардън". Беше тиха вечер, вторник без значение, и в такъв късен час районът беше почти безлюден, с изключение на няколко бездомници и един мъж, който раздаваше листове със своята поезия. Двамата слязоха с ескалатора до зоната за чакащи, след което взеха друг, който се спускаше още по-надолу, до нивото на пистата.
Д'Агоста отбеляза с известна мрачност, че са се насочили към 13-и коловоз.
През последния половин час Пендъргаст не беше проговорил и дума. С наближаването на определения час - с приближаването на срещата с Виола и неизбежно с Диоген - агентът ставаше все по-сдържан и затворен.
Релсите бяха почти безлюдни, само няколко души по поддръжката, които почистваха боклука, и двама униформени полицаи на охранителния пост, които разговаряха и духаха чаши кафе. Пендъргаст ги поведе към далечния край на перона, където релсите изчезваха в тъмен тунел.