"Доведете ми Виола - каза Пендъргаст.
"Спокойно, сега, братко. Всичко е навреме. Стъпи на грамофона."
Пендъргаст премина през железния кръг и стъпи на релсовото легло.
"Сега върви напред, към центъра на релсовия път. Ще откриеш стара дупка, изрязана в желязната плоча. Вътре в нея има малка кадифена кутийка. Поставете камъка в нея. И побързайте - не бихме искали друг преминаващ влак да прекрати всичко това преждевременно".
Д'Агоста отново се напрегна, за да открие гласа, но беше невъзможно да се разбере в кой тунел може да се крие Диоген. Като се има предвид особената акустика на сводестото пространство, той можеше да е навсякъде.
Пендъргаст тръгна напред предпазливо. Стигна до центъра на кръглата зала, коленичи, взе кадифената кутийка, постави диаманта в нея и я постави до релсите.
След това рязко се изправи, извади своя пистолет "Уилсън Комбат" и го насочи към диаманта. "Доведете ми Виола", повтори той.
"Уау! Братко! Тази прибързаност не прилича на теб. Ние вървим по правилата. А сега се отдръпни, докато моят човек погледне, за да се увери, че е истинска."
"Истинско е."
"Веднъж, много отдавна, ти се доверих. Помниш ли? Виж докъде ме докара." От тъмнината се разнесе странна въздишка, почти като стон. "Прости ми, ако не ти се доверя отново. Г-н Каплан? Правете си нещата, ако обичате."
Ужасен, разчорлен мъж се препъна от тунел XI в слабата светлина. Той примигна, оглеждайки се в недоумение. Беше облечен в тъмен костюм и черно кашмирено палто, кални и скъсани. На плешивата му глава имаше лупа на главата, а в едната си ръка държеше светлина.
Д'Агоста веднага го разпозна като мъжа, когото бяха отвлекли по-рано.
Изглеждаше така, сякаш е имал необичайно лош ден.
Каплан направи колеблива крачка напред, после отново спря. Взираше се неразбиращо наоколо. "Кой...? Какво...?"
"Диамантът е в кутия в центъра. Отиди да го разгледаш. Кажи ми дали е Сърцето на Луцифер."
Мъжът се огледа наоколо. "Кой говори? Къде съм аз?"
"Братко, покажи диаманта на Каплан."
Каплан се препъна напред. Пендъргаст размаха пистолета си по посока на кутията.
Видът на пистолета сякаш събуди Каплан от ступора му. "Ще направя каквото кажеш, но моля те, не ме убивай!" - извика той. "Аз имам деца."
"И ще видиш отново своите лунички с ямички - ако направиш това, което ти казвам", прозвуча безплътният глас на Диоген.
Мъжът отново се спъна, съвзе се, коленичи над диаманта и го вдигна. Спусна лупата над окото си, включи малката лампичка и разгледа камъка.
"Добре?" - чу се високият и напрегнат глас на Диоген.
"Миг!" - почти изхлипа мъжът. "Дайте ми миг, моля."
Той се вгледа в него, светлината разцъфна в диаманта, превръщайки го в светещо канелено кълбо. "Прилича на Сърцето на Луцифер, добре - каза той, гласът му беше приглушен.
"Изглежда" няма да свърши работа, господин Каплан."
Мъжът продължи да се взира в диаманта, а ръцете му трепереха. После се изправи. "Сигурен съм, че е така", каза той.
"Бъдете сигурен, сега. Животът ви и този на семейството ви зависят от точната ви оценка."
"Сигурен съм. Няма друг подобен диамант."
"Диамантът има един микроскопичен недостатък. Кажете ми къде е той."
Каплан се върна към изследването си. Мина минута, после две.
"Има слаба инкрустация на около два милиметра от центъра на камъка, в посока един час."
От тъмнината се разнесе съскане - може би на триумф, а може би на нещо друго. "Каплан, можеш да вървиш. Тунел VI е вашият изход. Фратер, остани на мястото си."
С благодарно хлипане мъжът се втурна към VI тунел и чакащия го Д'Агоста, като се препъваше, полуразпъваше в желанието си да се измъкне. Миг по-късно се озова в тъмнината на устието на тунела, като се задъхваше тежко.
"Слава Богу", изхлипа той. "Слава Богу."
"Върви зад мен", каза Д'Агоста.
Каплан се вгледа в Д'Агоста, страхът замени облекчението, когато разпозна лицето. "Чакай малко. Вие сте полицаят, който..."
"Нека се притесняваме за това по-късно", каза Д'Агоста и го избута по-далеч в защитната тъмнина. "Скоро ще те измъкнем оттук."
"А сега, моментът, който чакаш." Гласът на Диоген отекна в сводестото пространство. "Представям ви лейди Виола Маскелен!"
Докато Д'Агоста надничаше, Виола Маскелен внезапно излезе от мрака на IX тунел. Тя се спря на светлината и несигурно примигна.