Пендъргаст направи неволна крачка напред.
"Не мърдай, братко! Остави я да дойде при теб."
Тя се обърна и погледна Пендъргаст, направи крачка напред, не съвсем уверено.
"Виола!" Пендъргаст направи още една крачка напред.
Изведнъж се чу изстрел, оглушителен в затвореното пространство. В близост до протегнатата обувка на Пендъргаст се появи пушек от мръсотия. Мигновено агентът падна на колене, с пистолет в ръка, движейки цевта му от устие в устие на тунел.
"Продължавай, братко. Отвърни на огъня. Жалко, че някой заблуден куршум ще повали твоята лейди Ив."
Пендъргаст се обърна. Виола бе замръзнала при звука на изстрела.
"Ела при мен, Виола", каза той.
Тя го погледна. "Алоизиус?" - попита тя слабо.
"Аз съм тук. Просто ела при мен, бавно и сигурно."
"Но ти... ти..."
"Сега всичко е наред. Ти си в безопасност. Ела при мен." Той протегна ръце.
"Каква трогателна сцена!" - каза Диоген. Това бе последвано от подигравателен, циничен смях.
Тя направи трепереща крачка, още една, още една - и рухна в ръцете на Пендъргаст.
Пендъргаст я притисна покровителствено, повдигна брадичката ѝ с нежна ръка и погледна лицето ѝ. "Ти я упои!" - каза той.
"Пух. Нищо повече от няколко милиграма Версед, за да я накарам да мълчи. Не се притеснявай - тя е невредима."
Д'Агоста вече чуваше как Пендъргаст мърмори в ухото на Виола, но не успяваше да долови думите. Тя поклати глава, отдръпна се, поколеба се. Той я хвана отново, за да я стабилизира. После ѝ помогна да се приближи до отвора на тунела.
"Браво, господа, вярвам, че сме готови!" - прозвуча триумфалният глас на Диоген. "Сега всички можете да си тръгнете по тунел VI. Всъщност трябва да си тръгнете през тунел VI. Аз ще настоявам за това. И по-добре да побързате - среднощната "Асела" ще се спусне по VI коловоз след пет минути, като ще се отправи към Вашингтон. Тя ускорява бързо на излизане от гарата и вече ще се движи с близо осемдесет. Ако не стигнеш до първата ниша, на триста метра надолу по релсите, ще бъдеш толкова много паст по стените на тунела. Ще застрелям всички изостанали. Така че се движете!"
Пендъргаст помогна на Виола да се върне в тъмнината, подаде я на Д'Агоста.
"Изведете я и Каплан оттук - промърмори той, като постави фенерчето си в ръката на Д'Агоста.
"А ти?"
"Имам недовършена работа."
Това беше отговорът, от който Д'Агоста се страхуваше. Той протегна възпираща ръка. "Той ще те убие."
Пендъргаст внимателно се отърси.
"Не можеш!" Д'Агоста прошепна настоятелно. "Те ще бъдат..."
"Чухте ли ме?" Гласът на Диоген прозвуча. "Имате четири минути!"
"Върви!" - каза яростно Пендъргаст.
Д'Агоста му хвърли последен поглед. После обви ръка около Виола, обърна се към Каплан и леко го побутна. "Хайде, г-н Каплан. Хайде да вървим."
Той включи фенерчето и като се обърна встрани от Железния часовник, поведе пътя бързо надолу по релсите.
ШЕСТДЕСЕТ И ОСЕМ
Пендъргаст остана в тъмнината на тунела, извадил пистолет, в очакване. Всичко беше мълчаливо. Мина минута, после две, три, четири.
Изминаха пет минути. Влак не дойде.
Шест минути. Седем.
Пендъргаст продължаваше да чака в тъмното. Той разбра, че брат му, който винаги е бил предпазлив, няма да се покаже, докато влакът не отмине. Бавно се върна на светло.
"Алоизиус! Какво правиш още тук?" Гласът изведнъж се разтревожи. "Казах, че ще убия всеки, който се покаже отново!"
"Тогава го направи."
За пореден път пистолетът стреля, изхвърляйки чакъл на сантиметри от пръстите му.
"Не се прицелваш."
Вторият изстрел рикошира от каменната арка над главата на Пендъргаст и го напръска със стружки.
"Отново си пропуснал."
"Влакът ще мине всеки момент" - чу се спешният глас. "Няма да се налага да те убивам - влакът ще го направи вместо мен."
Пендъргаст поклати глава. След това започна да се разхожда лежерно покрай железопътния обръщач, насочвайки се към центъра на хранилището.
"Върнете се!" Още един изстрел.
"Целта ти днес е слаба, Диогене."
Той спря в центъра на въртележката.
"Не!" - чу се гласът. "Махай се!"
Пендъргаст посегна и вдигна кутията, извади диаманта, претегли го в дланта си.
"Влакът, глупако! Сложи диаманта! Той е на сигурно място в тази дупка!"