"Лоялен докрай, а?" Сингълтън поклати глава.
Звукът на силен, гневен глас отекна в подстанцията. Пред зоната за задържане се появи солидна маса федерални агенти, предвождани от висок, лъчезарен, загорял от слънцето мъж. Д'Агоста се загледа внимателно: мъжът отпред изглеждаше познат, много познат. Опита се да прочисти съзнанието си, да пресече мъглата. Кофи. Специален агент Кофи.
Забелязвайки Сингълтън, Кофи се насочи към зоната за задържане.
"Капитан Сингълтън?" Месното му лице беше зачервено дори през тен.
Капитан Сингълтън вдигна поглед, изражението му беше леко. "Да, агент Кофи?"
"Какво, по дяволите, се е случило тук? Направили сте яката без нас?"
"Точно така."
"Знаете, че това е нашият случай."
Сингълтън изчака минута, преди да отговори. Когато го направи, гласът му беше спокоен и тих, почти като че ли говореше на дете. "Информацията постъпи бързо и трябваше да действаме незабавно по нея. Извършителят се изплъзна от драгата ви в окръг Съфолк и се върна обратно в града. Не можехме да чакаме. Сигурен съм, че ще разберете, предвид обстоятелствата, защо трябваше да действаме без вас".
"Вие изобщо не сте се свързали с полевата служба на Южния район на Манхатън. В града имаше дежурни агенти, готови да се придвижат в един момент".
Още една пауза. "Това със сигурност беше пропуск, за който поемам пълна отговорност. Знаеш колко е лесно в разгара на действието да пропуснеш да сложиш точка на някое "и" по пътя. Извинявам се."
Кофи стоеше пред Сингълтън и дишаше тежко. Няколко полицаи от Ню Йорк се подсмихваха на заден план.
"Имаше неочакван бонус при задържането на Пендъргаст" - добави Сингълтън.
"И какво, по дяволите, беше това?"
"В джоба му имаше диаманта "Сърцето на Луцифер".
Сингълтън се възползва от моментното безмълвие на Кофи, за да хвърли поглед към хората си. "Свършихме тук. Отиваме в центъра."
И като избута Д'Агоста леко на крака, той се завъртя на пета и се отдалечи.
СЕДЕМДЕСЕТ
Сряда изгря блестяща и скъпа, утринното слънце блестеше през единствения прозорец на къта за хранене в малкия апартамент на Уест Енд Авеню. Нора Кели чу как вратата на банята се затръшна. Няколко минути по-късно Бил Смитбек се появи в коридора, облечен за работа, с развързана вратовръзка и сако, преметнато през едното рамо. Изражението на лицето му беше мрачно.
"Ела и закусвай - каза тя.
Лицето му леко просветна, когато я видя, и той дойде и седна на масата.
"В колко часа се прибрахте снощи?"
"В четири." Той се наведе и я целуна.
"Изглеждаш адски добре."
"Не е от липса на сън."
Нора бутна вестника към него. "Първа страница. Поздравления."
Смитбек я погледна. Разказът му за кражбата на "Сърцето на Луцифер" от неизвестен нападател беше на първа страница, над сгъвката: мечтата на всеки журналист. Беше страхотна сензация и заедно с ареста на Пендъргаст изтласка историята на Хариман за залавянето на Данглар до Б3 на раздел "Метро" - една възрастна жена беше видяла Данглар да се излага пред банкомат и справедливо възмутена, го беше ударила с бастуна си до полусъзнание. За пръв път, помисли си Нора, Бил не изглеждаше заинтересован от нещастието на Хариман.
Той избута вестника настрани. "Няма да работиш?"
"От музея ни казаха всички да си останем вкъщи до края на тази седмица - нещо като принудителна ваканция. Мястото е в режим на блокиране, докато не разберат как е била пробита системата за сигурност". Тя поклати глава. "На всичкото отгоре Хюго Мензис изглежда е изчезнал. Изглежда, че са го заснели на охранителна камера недалеч от Астор Хол по време на обира. Притесняват се, че може да се е натъкнал на обира и да се е самоубил".
"Може би той е крадецът."
"Диоген Пендъргаст е крадецът. Ти от всички хора трябва да знаеш това."
"Може би Мензис е Диоген." Бил се принуди да се засмее крехко.
"Това дори не е смешно."
Смитбек сви рамене. "Съжалявам. Лош вкус от моя страна."
Нора напълни чашата му с кафе, препълни и своята. "Има едно нещо, което все още не разбирам от прочетената от теб история. Как Пендъргаст измъкна "Сърцето на Луцифер" от сградата на "Сдружение Трансглобал"? Искам да кажа, че веднага са запечатали сградата, направили са рентгенова снимка на всеки, който излиза, преброили са всеки един човек, който е влязъл и излязъл. И така и не намериха Пендъргаст. Какво е направил той, слязъл е от външната страна на сградата? Как е измъкнал скъпоценния камък?"