Смитбак изглади непокорната си кичура, който изскочи отново веднага щом ръката му се отдалечи. "Това е най-хубавата част от историята - само ако можех да я напиша."
"Защо не можеш?"
Смитбек се обърна към нея и се усмихна малко мрачно. "Защото аз бях този, който изведе диаманта от сградата."
"Вие?" Нора го погледна недоверчиво.
Смитбек кимна.
"О, Бил!"
"Нора, трябваше да го направя. Това беше единственият начин. И не се притеснявай - никога няма да бъде проследено до мен. Диамантът се върна там, където му е мястото. Това беше наистина брилянтен план."
"Разкажи ми за него."
"Сигурен ли си, че искаш да знаеш? Това те прави съучастник след деянието."
"Аз съм твоята съпруга, глупако. Разбира се, че искам да знам."
Смитбек въздъхна. "Пендъргаст е разбрал всичко. Знаеше, че ще запечатат сградата и ще претърсят всички на излизане. Затова се е представил за техник, който обслужва рентгеновата машина."
"Но ако охраната беше толкова строга, колкото казвате, нямаше ли да направят рентгенова снимка и на техниците по сигурността? Имам предвид, когато напускат сградата?"
"Пендъргаст е разбрал и това. След като ме изпрати през рентгена, той ме насочи към изхода на сградата. Точно тогава той пъхна диаманта в джоба ми. Аз го изкарах направо от сградата."
Нора едва успя да повярва. "Ако те бяха хванали, щяха да те вкарат в затвора за двайсет години."
"Не си мислете, че това не ми е минавало през ума." Смитбек сви рамене. "Но от това зависеше един живот. И аз вярвам в Пендъргаст - понякога имам чувството, че съм единственият човек на света, който вярва в него."
След това той стана, отиде до прозореца и се загледа неспокойно навън, сложил ръце на хълбоците си.
"Не е свършило, Нора", промълви той. "Нито за миг."
Обърна се бързо, а очите му блестяха от гняв. "Това е пародия на правосъдие. Един невинен човек е бил набеден за ужасен сериен убиец. Истинският убиец все още е на свобода. Аз съм журналист. Работата ми е да съобщавам истината. В тази история все още липсва адски много истина. Аз ще разбера каква е тя."
"Бил - за Бога, не преследвай Диоген."
"Ами Марго? Нима ще оставим убиеца ѝ на свобода? След като Пендъргаст е в затвора, а Д'Агоста е на променено дежурство или по-лошо, не остана никой, който може да го направи, освен мен."
"Недей. Моля те, недей. Това е просто поредното ти импулсивно и глупаво решение."
Той се обърна обратно към прозореца. "Признавам, че е импулсивно. Може би дори глупаво. Така да бъде."
Нора се надигна от стола си, като самата тя усети прилив на гняв. "Ами ние? Нашето бъдеще? Ако тръгнеш след Диоген, той ще те убие. Ти не си му равностоен!"
Смитбек погледна през прозореца, без да отговори веднага. После се размърда. "Пендъргаст ми спаси живота - каза той тихо. Обърна се отново и погледна Нора. "И твоя също."
Тя се отдръпна, раздразнена.
Той се приближи и я взе в прегръдките си. "Няма да го направя... ако ми кажеш да не го правя."
"И това е единственото нещо, което няма да ти кажа. Това е твое решение."
Смитбак се отдръпна, завърза вратовръзката си, навлече сакото си. "По-добре да се захвана за работа."
Той я целуна. "Обичам те, Нора."
Тя поклати глава. "Бъди много, много внимателен."
"Ще бъда, обещавам. Вярвай в мен."
И той изчезна през вратата.
СЕДЕМДЕСЕТ И ЕДНО
Един ден по-късно и на петдесет мили на север слънцето блестеше слабо през затворения прозорец на малка стая в интензивното отделение на частна клиника. Един-единствен пациент лежеше под чаршаф, включен към няколко големи апарата, които пищяха тихо, почти успокояващо. Очите ѝ бяха затворени.
Влезе медицинска сестра, провери апаратите, записа някои от жизнените показатели и спря да погледне пациентката.
"Добро утро, Тереза", каза тя светло.
Очите на пациентката останаха затворени и тя не отговори. Бяха махнали сондата за хранене и тя беше извън непосредствена опасност, но все още беше една много болна жена.
"Красиво утро - продължи медицинската сестра, отвори щорите и позволи на слънчев лъч да падне върху завивките. Зад прозореца на разнебитеното имение "Кралица Анна" река Хъдсън искреше сред зимния пейзаж на окръг Пътнам.