Остром заговори рязко. "Съжалявам, гостите ви трябва да си тръгнат."
"Жалко."
Пристигна санитарка с пластмасова чаша с вода. Той я подаде внимателно на старата жена, която я пое в изсъхналата си ръка. "Това е достатъчно, Джон. Уволнявам те."
Тя се обърна към Д'Агоста. "Скъпи Амбъргрис, оставяш една старица да пие сама, срам за теб".
"Приятно ми беше да те видя", каза Д'Агоста.
"Надявам се, че вие и вашата прекрасна булка ще дойдете отново. Винаги ми е приятно да те видя... братко." После рязко оголи зъби в нещо, което изглеждаше наполовина усмивка, наполовина злоба; вдигна петниста ръка и отново свали черния воал върху лицето си.
СЕДМИЦА
Някъде часовникът отмерваше полунощ, а дълбоките му камбановидни тонове бяха приглушени от плюшените завеси и висящите гоблени в библиотеката на старото имение на улица "Ривърсайд Драйв" 891.
Д'Агоста се отдръпна от масата и се протегна в коженото кресло, а върховете на пръстите му отработиха схващанията от малкия му гръб. Този път библиотеката се чувстваше много по-весела: огънят пукаше на върха на файтоните от ковано желязо, а светлината от половин дузина лампи хвърляше меко сияние в най-отдалечените кътчета. Констанс седеше до огъня, отпиваше тизан от порцеланова чаша и четеше "Кралицата на феите" на Спенсър. Проктор, който не беше забравил вкуса на Д'Агоста към напитките, се беше вмъкнал няколко пъти и заместваше топлите, наполовина допити чаши с "Будвайзер" с охладени.
Констанс беше подготвила всички материали, които Пендъргаст беше запазил за брат си, и Д'Агоста беше прекарал вечерта, преглеждайки ги. Тук, в тази позната стая, със стени от книги и аромат на кожа и дървесен дим, Д'Агоста почти можеше да си представи Пендъргаст до себе си, как му помага да поеме по отдавна изстиналата пътека, как бледите му очи блестят от любопитство в началото на преследването.
Само че тук нямаше почти нищо за преследване. Д'Агоста прегледа документите, изрезките, писмата, снимките и старите доклади, които бяха разхвърляни по масата. Пендъргаст явно беше взел на сериозно заплахата на брат си: колекцията беше прекрасно подредена и анотирана. Сякаш Пендъргаст знаеше, че когато настъпи моментът, той може да не е наблизо, за да се изправи пред предизвикателството; че задачата може да бъде оставена на други. Изглежда, беше запазил всеки къс информация, с който бе успял да се сдобие.
През последните няколко часа Д'Агоста беше прочел всичко на масата по два, а в някои случаи и по три пъти. След като Диоген бе прекъснал връзката си с клана Пендъргаст след смъртта на майка си и баща си, той до голяма степен се бе укрил. В продължение на почти една година нямаше никаква информация. Тогава пристигна писмо от адвоката на семейството, в което се искаше да се преведе сума от 100 000 долара в банка в Цюрих в полза на Диоген. Година по-късно последва друго подобно писмо, в което се искаше да бъдат преведени 250 000 долара на банка в Хайделберг. Семейството отхвърля това второ искане и това предизвиква отговор от Диоген. Това писмо сега лежеше на масата, запечатано между две плоскости от прозрачен луцит. Д'Агоста отново погледна паяжинообразния, педантичен почерк, толкова любопитно неподходящ за едно седемнадесетгодишно момче. Нямаше нито дата, нито място и беше адресирано до Пендъргаст:
Ave, frater...
Струва ми се неприятно да ти пиша по този въпрос или по който и да е друг. Но ти ме принуждаваш. Защото не се съмнявам, че именно ти стоиш зад отказа на молбата ми за средства.
Не е нужно да ви напомням, че ще вляза в наследството си след няколко години. Дотогава от време на време ще изисквам някои дребни суми, каквато поисках миналия месец. Ще сметнете, че е във ваш интерес, както и в интерес на други хора, които познавате или не, да удовлетворите тези искания. Мислех, че последният ни разговор в Батън Руж щеше да изясни това. В момента съм много зает с различни изследвания и проучвания и нямам време да печеля пари по обичайния начин. Ако ми се наложи, ще си набавя необходимите средства по забавен за мен начин. Ако не желаете вниманието ми да бъде отклонено по този начин, ще уважите молбата ми с цялата си бързина.
Следващият път, когато Ви пиша, ще бъде по въпрос, който аз сам избирам, а не Вие. Няма да повдигам този въпрос отново. Довиждане, братко. И добър шанс.
Д'Агоста остави писмото настрана. Документите показваха, че парите са изпратени незабавно. През следващата година подобна сума била преведена по банков път на Threadneedle Street в Лондон. Година по-късно друга сума е изпратена в банка в Кент. Диоген изплува за кратко на двадесет и първия си рожден ден, за да получи наследството си - осемдесет и седем милиона долара. Два месеца по-късно е съобщено, че е загинал при автомобилна катастрофа на Кентърбъри Хай Стрийт. Изгорял до неузнаваемост. Наследството така и не е намерено.