Констанс седеше на един стол, облечена в черна долна дреха с бяла дантелена украса, с прибрани под нея крака, и четеше трактат от осемнадесети век за ползите от кръвопускането. Д'Агоста седеше на един крилат стол наблизо. На сребърен поднос на масичката до него седеше кутийка с "Будвайзер", неизпита, в локва от собствения си конденз.
Д'Агоста погледна Констанс, съвършения ѝ профил, правата ѝ кафява коса. Нямаше никакво съмнение, че е красива млада жена; че е необичайно, дори необичайно интелигентна и начетена за възрастта си, нямаше нужда да се казва. Но в нея имаше нещо странно - много, много странно. Тя изобщо не беше реагирала емоционално на новината за ареста и задържането на Пендъргаст. Никаква.
Опитът на Д'Агоста показваше, че подобна липса на реакция често е най-силната реакция от всички. Това го притесняваше. Пендъргаст го беше предупредил за сегашната крехкост на Констанс и беше намекнал за тъмни неща в миналото ѝ. Д'Агоста отдавна се съмняваше в стабилността на Констанс и тази необяснима липса на реакция само го накара да се замисли още повече. Отчасти за да бди над нея, след като Пендъргаст си беше отишъл, той се върна с малкото си вещи в 891 предишния ден - това и фактът, че нямаше къде другаде да отиде.
А след това се появи проблемът с Диоген. Вярно беше, че му бяха препречили пътя, плановете му за Виола и Сърцето на Луцифер бяха осуетени, а самият той беше принуден да се крие. Сега полицията на Ню Йорк вярваше в съществуването му и го преследваше с отмъщение. Последните събития сякаш бяха разклатили, но не и напълно разклатили увереността им, че Пендъргаст е сериен убиец - проблемът все още беше в непреодолимите веществени доказателства. Нюйоркската полиция обаче поне вече беше сигурна, че Диоген стои зад кражбата в Астор Хол и е отвлякъл Виола. Бяха открили скривалището и бяха в процес на разглобяване. Случаят в никакъв случай не беше приключен.
В известен смисъл провалът и бягството на Диоген само го правеха по-опасен. Той си припомни любопитството на Диоген към Констанс по време на телефонния разговор в старинния "Ягуар" и изтръпна. Единственото нещо, на което можеше да разчита, беше, че Диоген е педантичен планировчик. Отговорът му - а такъв щеше да има, в това Д'Агоста беше сигурен - нямаше да дойде за известно време. Щеше да има малко време да се подготви за него.
Констанс вдигна поглед от книгата си. "Знаете ли, лейтенант, че дори в началото на XIX век пиявиците често са били предпочитана алтернатива на скарификатора при кръвопускане?"
Д'Агоста я погледна. "Не мога да кажа, че знам."
"Колониалните лекари често са внасяли европейската пиявица Hirudinea annelida, защото тя е можела да поема много повече кръв от Macrobetta decora."
"Macrobetta decora?"
"Американската пиявица, лейтенант." И Констанс се върна към книгата си.
Наричайте ме Винсент, помисли си Д'Агоста, докато я гледаше размишляващо.
Така или иначе не беше съвсем сигурен колко дълго още щеше да бъде лейтенант.
Мисълта му се върна към предишния следобед и унизителното изслушване по вътрешни дела. От една страна, това беше огромно облекчение: Сингълтън беше удържал на думата си и цялата злополука беше обявена за провалена операция под прикритие, в която Д'Агоста беше проявил лоша преценка, допуснал е грешки - един от комисията го беше нарекъл "може би най-глупавото ченге в полицията" - но в крайна сметка бяха установили, че не е извършил умишлено никакво престъпление. Списъкът с простъпки беше достатъчно грозен.
Глупостта е по-добра от престъплението - беше му казал Сингълтън след това. Щеше да има още изслушвания, но бъдещето му като полицай в нюйоркската полиция - като какъвто и да е полицай - беше под голям въпрос.
Хейуърд, разбира се, беше дал показания. Показанията ѝ бяха дадени с категорично неутрален глас, на обичайния полицейски жаргон, и нито веднъж - нито веднъж - не беше погледнала в неговата посока. Но по свой начин показанията му бяха помогнали да избегне някои от по-тежките обвинения.
Отново придърпа досието на Диоген в скута си, усещайки внезапно пробождане от безполезност. Преди десет дни беше в същата тази стая, разглеждаше същото това досие, отново без Пендъргаст, който да го напътства. Само че сега четирима души бяха убити, а Пендъргаст, вместо да е "мъртъв", се намираше в Белвю, където се подлагаше на някакъв вид психиатрична оценка. Тогава Д'Агоста не беше научил нищо полезно - какво би могъл да научи сега?