"Доставка на пица, двадесет и четвърти етаж".
Те се раздвижиха, за да му препречат пътя.
"Ще взема пиците нагоре" - каза единият.
"Съжалявам. Против правилата на компанията. Трябва да доставям директно на клиента".
"Никой няма право да влиза."
"Да, но това е за екипа на SOC.
Полицаите си размениха несигурни погледи. Единият сви рамене. Смитбак усети, че му светва. Това щеше да проработи. Беше толкова добър, колкото и вътре.
"Те изстиват, хайде." Смитбек натисна напред.
"Колко?"
"Както казах, трябва да доставям директно на клиента. Мога ли?" Той направи още една несигурна крачка и едва не се блъсна в едрия корем на водещото ченге.
"Никой няма право да се качва."
"Да, но е само за..."
"Дайте ми пиците."
"Както казах..."
Полицаят протегна ръка. "Казах, дайте ми проклетите пици."
И точно по този начин Смитбек осъзна, че е победен. Той покорно ги протегна и полицаят ги взе.
"Колко?" - попита полицаят.
"Десет долара."
Полицаят му даде десет, без бакшиш. "За кого са?"
"За екипа на SOC."
"Клиентът ти има ли име? Там горе има десетина SOC."
"А, мисля, че беше Милър."
Полицаят измърмори, изчезна в притъмненото фоайе, носейки пиците, а другите двама затвориха ранга, блокирайки вратата. Онзи, който се беше ръкувал, се обърна назад. "Извинявай, приятелю, но можеш ли да ми донесеш петнайсетсантиметров пай, пеперони, чесън и лук с допълнително сирене?"
"До твоя" - каза Смитбак, обърна се и се върна към бариерите. Докато се промъкваше през пресата на репортерите, той чу няколко подсвирквания и някой извика: "Добър опит, Бил". Друг пък се провикна с женствен глас: "Защо, Били, скъпи, тази шапка ти отива."
Смитбек свали шапката с отвращение и я захвърли. За пореден път репортерският му гений се провали. Вече имаше лошо предчувствие за тази задача. Едва беше започнала, а вече миришеше на гнило. Въпреки януарския студ във въздуха, той почти усещаше горещия дъх на Хариман върху тила си.
Обърна се и - с натежало сърце - зае мястото си в тълпата, за да изчака официалния брифинг.
ДЕСЕТ
Лейтенант Винсент Д'Агоста бутна вратата на "Макфийлис але хаус", чувствайки се уморен до кости. "Макфийли" беше най-уютният ирландски бар, който все още можеше да се намери в Ню Йорк, а Д'Агоста се нуждаеше от малко уют точно сега. Заведението беше тъмно, дълго и тясно, с дебело лакиран дървен бар от едната страна и кабинки от другата. По стените висяха древни спортни щампи, неразличими под тежката пелена от прах. Зад бара бутилките стояха на шест реда пред огледалната стена. Близо до вратата се намираше стар джубокс, на който ирландските песни бяха отпечатани със зелено мастило. На чешмата имаше "Гинес", "Харп" и "Бас". Мястото миришеше на мазно готвене и разлята бира. Всъщност единственият носталгичен щрих, който липсваше, беше тютюневият дим, а на Д'Агоста това изобщо не му липсваше: беше се отказал от пурите преди години, когато напусна полицията и се премести в Канада, за да пише.
"Макфийли" беше полупразен, както харесваше на Д'Агоста. Той си избра столче и го придърпа към бара.
Патрик, барманът, го забеляза и се приближи. "Здравейте, лейтенант - каза той и плъзна подложка пред него. "Как върви?"
"Върви."
"Както обикновено?"
"Не, Пади, една черна с тен, моля. И един чийзбургер, рядък.
Миг по-късно се появи пинта и Д'Агоста потъна медитативно горната си устна в пяната с цвят на мока. Вече почти никога не си позволяваше подобно удоволствие - беше свалил двайсет килограма през последните няколко месеца и не възнамеряваше да ги върне обратно - но тази вечер щеше да направи изключение. Лора Хейуърд нямаше да се прибере до късно: тя работеше по странното обесване, което се бе случило в Горен Уест Сайд по обед.
Беше прекарал една безплодна сутрин в преследване на следи. В публичните регистри нямаше нищо за Равенскри, имението на пралеля Корнелия в окръг Дъч ес. Беше направил запитване до полицията за отдавна изгорялата резиденция на Пендъргаст в Ню Орлиънс, но със същия резултат. И в двата случая нямаше нищо за Диоген Пендъргаст.
От централата той се върна на улица "Ривърсайд" 891, за да прегледа отново оскъдната колекция от доказателства на Пендъргаст. Той се обади в лондонската банка, в която, според записите на Пендъргаст, Диоген е поискал да бъдат внесени пари преди години. Сметката е закрита от двадесет години, няма данни за препращане. Справките в банките в Хайделберг и Цюрих дадоха същия отговор. Той разговаря със семейството в Англия, чийто син за кратко е бил съсед на Диоген в Сандрингам, за да научи, че младежът се е самоубил един ден, след като е бил освободен от предпазните средства.