След това се обади на адвокатската кантора, която беше посредничила в кореспонденцията между Диоген и семейството му. Този път бюрокрацията беше почти безкрайна: прехвърляха го от една секретарка на друга, като всяка изискваше да повтори искането си. Най-накрая на линията се обади адвокат, който не пожела да се представи, и съобщи на Д'Агоста, че Диогенс Пендъргаст вече не е клиент; че адвокатската тайна забранява да се дава допълнителна информация; и че освен това всички съответни документи отдавна са унищожени по искане на споменатото лице.
Пет часа и поне трийсет телефонни разговора по-късно Д'Агоста беше научил точно ципа.
След това той се насочи към изрезките от вестници, които Пендъргаст беше събрал за различни странни престъпления. Обмисляше да се обади на служителите, които са се занимавали със случая, но не го направи. Пендъргаст несъмнено вече беше направил това; ако имаше някаква информация, която си струваше да бъде споделена, той щеше да я впише в досиетата. Така или иначе, Д'Агоста все още нямаше представа какво Пендъргаст смяташе за важно в тези изрезки, разпръснати по целия свят, а престъпленията, за които съобщаваха, бяха странни, но привидно несвързани.
Вече беше минало два часа. Д'Агоста знаеше, че шефът му, капитан Сингълтън, няма да е на работа: той неизменно прекарваше следобедите си на терен, като лично следеше важните случаи. Така че Д'Агоста напусна "Ривърсайд" 891 и слезе в сградата на участъка, където се промъкна до бюрото си, включи компютърния терминал и въведе паролата си. През останалата част от следобеда с мишката си прокара път през всяка база данни на правоохранителните органи и правителството, до която имаше достъп: Полицията на Ню Йорк, щатските, федералните, WICAPS, Интерпол, дори Администрацията за социално осигуряване. Нищо. Въпреки цялата смазваща, безкрайна документация, генерирана от преплетената плетеница от правителствени бюрокрации, Диоген премина през всичко това като призрак, без да оставя следи след себе си. Сякаш човекът все пак беше наистина мъртъв.
Тогава той се отказа и отиде при Макфийли.
Чийзбургерът му пристигна и той започна да яде, като едва усещаше вкуса му. Разследването му не беше започнало дори преди четиридесет и осем часа, а вече почти беше изчерпал следите. Огромните ресурси на Пендъргаст изглеждаха малко полезни срещу един призрак.
Той отхапа още няколко половинчати хапки от бургера си, допи питието си, пусна няколко банкноти на бара, кимна на Патрик и си тръгна. Вземи цялата информация, която можеш, от капитан-детектив Лора Хейуърд, но заради самата нея сведи до минимум нейното участие. Всъщност Д'Агоста ѝ беше разказал малко за разследванията си след посещението им при пралеля Корнелия. По някакъв перверзен начин това изглеждаше най-добре.
Защо?
Той пъхна ръце в джобовете си и се наведе срещу студения януарски вятър. Дали заради равните неща, които беше сигурен, че тя ще каже? Вини, това е лудост. Писмо, в което няма нищо друго освен дата. Някакви половинчати заплахи, отправени преди двайсет, трийсет години. Не мога да повярвам, че си губиш времето.
И може би - само може би - той се страхуваше, че тя ще го убеди, че това също е лудост.
Разхождайки се, той се приближи до кръстовището на 77-а улица и Първо авеню. На ъгъла се издигаше грозната бяла тухлена жилищна сграда, която споделяше с Лора Хейуърд. Поколеба се и погледна часовника си. Осем часа. Лора още не се беше прибрала. Беше приготвил масата за нея, сложил остатъка от лазанята в микровълновата фурна. Беше любопитен да чуе повече за новия случай на убийство, по който работеше. Всичко, за да не се върти мисълта му в кръг.
Портиерът направи закъснял, нагъл опит да му отвори вратата. Д'Агоста мина покрай тях в тясното фоайе и потърси ключа в джоба си. Пред него един от асансьорите стоеше отворен приканващо. Д'Агоста влезе и натисна бутона за петнадесетия етаж.
Точно когато вратите на асансьора се затваряха, една ръкавица се стрелна и ги отвори. Това беше неприятният портиер. Той влезе, после се обърна с лице напред, като кръстоса ръце пред себе си и игнорира Д'Агоста. Неприятната миризма на телесна миризма изпълни малкото пространство.