Пендъргаст се усмихна слабо под този наплив. "Ще научиш всичко, обещавам. Но първо се настанете удобно - ще дойда само за малко." И с това се обърна и изчезна в задната стая.
За пръв път Д'Агоста огледа обстановката около себе си. Намираше се във всекидневната на малък, мръсен апартамент. До едната стена беше притиснат износен диван, заобиколен от два крилати стола, чиито подлакътници бяха изцапани с петна. На евтината масичка за кафе имаше купчина списания "Популярна механика". До едната стена имаше изтърбушено бюро с гола повърхност за писане с изключение на елегантен Apple PowerBook: единственото нещо, което не беше на място в едноцветната стая. Няколко избледнели картини на Хюмел с деца с големи очи висяха на невзрачните стени. Рафтът за книги беше натъпкан с хартиени книги, предимно популярни романи и кичозни бестселъри. Д'Агоста се забавляваше да открие сред добре прегледаните книги любимата си "Ледена граница III: Завръщане към нос Хорн". Отвъд всекидневната отворена врата водеше към малка, но подредена кухня. Мястото беше толкова далеч от жилището на Пендъргаст в "Дакота" или от имението му на Ривърсайд Драйв, колкото можеше да се постигне.
Чу се леко шумолене и Д'Агоста подскочи, за да види, че Пендъргаст - истинският Пендъргаст - стои на вратата: висок, строен, сребърните му очи блестят. Косата му все още беше кафява, кожата му - рошава, но лицето му се бе превърнало отново в дребните, аквилинни черти, които Д'Агоста познаваше толкова добре.
Пендъргаст отново се усмихна, сякаш четеше мислите на Д'Агоста. "Подложки за бузи - каза той. "Забележително е колко ефективно могат да променят външния вид на човека. Засега обаче съм ги махнал, тъй като са ми доста неудобни. Заедно с кафявите контактни лещи."
"Поразена съм. Знаех, че си майстор на маскировката, но това надминава всичко... Искам да кажа, дори стаята..." Д'Агоста дръпна палец по посока на шкафа с книги.
Пендъргаст погледна с болка. "Дори тук, уви, нищо не може да изглежда не на място. Трябва да поддържам имиджа на портиер."
"И то мрачен."
"Открих, че демонстрирането на неприятни личностни черти помага на човек да избегне по-дълбоко проучване. След като хората ме определят като раздразнителен портиер с настървение, те не търсят повече. Мога ли да ви предложа напитка?"
"Бъд?"
Пендъргаст неволно потръпна. "Моето преструване си има граници. Може би един Перно или Кампари?"
"Не, благодаря." Д'Агоста се усмихна.
"Предполагам, че сте получили писмото ми."
"Точно така. И оттогава съм в течение на случая."
"Напредък?"
"Много малък. Посетих пралеля ти. Но това може да почака малко. В момента, приятелю, имаш да обясняваш сериозно."
"Естествено." Пендъргаст му направи знак да седне и зае стола срещу него. "Спомням си, че се разделихме набързо на един планински склон в Тоскана."
"Може да се каже и така. Никога няма да забравя последния път, когато те видях, заобиколен от глутница кучета, които ловяха диви прасета, и всяко от тях се канеше да ти отмъкне парче от главата."
Пендъргаст кимна бавно, а очите му сякаш се отдалечиха. "Бях заловен, вързан, упоен и отнесен обратно в замъка. Нашият корпулентен приятел ме накара да се транспортирам дълбоко в тунелите под него. Там ме окова във вериги в една гробница, чийто предишен обитател беше безцеремонно изхвърлен. Той продължи - разбира се, по най-благородния начин - да ме зазижда."
"Боже мой." Д'Агоста потръпна. "На следващата сутрин доведох италианската полиция, за да ви търси, но нямаше смисъл. Фоско беше заличил всички следи от престоя ни. Италианците ме помислиха за луд."
"По-късно научих за странната смърт на графа. Вие ли бяхте?"
"Разбира се, че беше."
Пендъргаст кимна одобрително. "Какво стана с цигулката?"
"Не можех да я оставя да лежи из замъка, затова я взех и..." Той направи пауза, защото не беше сигурен как Пендъргаст ще се отнесе към стореното от него.
Пендъргаст повдигна вежди в знак на питане.
"Занесох го на Виола Маскелен. Казах ѝ, че си мъртъв."
"Разбирам. Как реагира тя?"
"Тя беше много шокирана, много разстроена. Въпреки че се опита да прикрие това. Мисля, че..." Д'Агоста се поколеба. "Мисля, че я е грижа за теб."
Пендъргаст мълчеше, лицето му беше като маска.
Д'Агоста и Пендъргаст се бяха срещнали с Виола Маскелен за първи път през ноември предишната година, докато работеха по случай в Италия. За Д'Агоста беше очевидно, че още от момента, в който двамата се видяха, между Пендъргаст и младата англичанка се беше случило нещо неизразимо. Той можеше само да гадае какво си мисли сега Пендъргаст.