Смитбек погледна часовника си. По чудо беше дошъл десет минути по-рано. Може би Нора също щеше да е рано и щяха да имат няколко допълнителни минути за разговор. Имаше чувството, че не е виждал новата си съпруга от цяла вечност. Беше обещала да се срещнат тук на хамбургер и бира, преди да се върне в музея, за да работи до късно по предстоящата голяма изложба. А той самият имаше някаква история, която трябваше да напише и подаде преди крайния срок в 2 часа сутринта.
Той поклати глава. Какъв живот: два месеца женен, а не беше лягал от седмица. Но не толкова правенето на любов му липсваше, колкото общуването с Нора. Разговор. Приятелството. Истината беше, че Нора беше най-добрият приятел на Смитбак, а точно сега той имаше нужда от най-добрия си приятел. Историята за убийството на Дюшан вървеше зле: не беше получил нищо повече от същите глупости като в другите вестници. Полицаите държаха информацията под око, а обичайните му източници не можеха да предложат нищо. Ето го и него, Смитбек от "Таймс", а последните му истории не бяха нищо повече от претоплени остатъци от няколко брифинга. В същото време почти усещаше амбицията на Брайс Хариман да се впусне в историята, да му я отнеме, да го остави с проклетата задача на Данглар, която бе успял да отмъкне така ловко, когато случаят с Дюшан избухна за първи път.
"Откъде този мрачен поглед?"
Смитбек вдигна поглед и там беше Нора. Нора, бронзовата ѝ коса се разливаше по раменете, луничките на носа ѝ бяха набръчкани от усмивка, а зелените ѝ очи искряха от живот.
"Това място е заето?" - попита тя.
"Шегуваш ли се? Господи, жено, ти си гледка за болни очи."
Тя плъзна чантата си на пода и седна. Появи се задължителният келнер с увиснали уши и кучешко лице, като палячо на погребение, и застана мълчаливо в очакване на поръчката им.
"Бангер с пюре, пържени картофи, чаша мляко", каза Нора.
"Нищо по-силно?" Смитбек попита.
"Връщам се на работа."
"Аз също, но това никога не ме е спирало. Ще взема един шот от онзи петдесетгодишен Глен Грант, подкрепен с пай с пържола и бъбреци".
Сервитьорът поклати траурно глава и си тръгна.
Смитбек я хвана за ръка. "Нора, липсваш ми."
"И аз. Какъв луд живот водим."
"Какво правим тук, в Ню Йорк? Трябва да се върнем в Ангкор Ват и да живеем в някой будистки храм в джунглата до края на живота си."
"И да дадем обет за безбрачие?"
Смитбек махна с ръка. "Целибат? Ще бъдем като Тристан и Изолда в собствената си скъпоценна пещера и ще правим любов по цял ден."
Нора се изчерви. "Беше доста шокиращо да се върнеш в реалността след медения месец."
"Да. Особено когато открих тази циркова маймуна Хариман, която се усмихваше и се клатушкаше на вратата ми."
"Бил, ти си прекалено обсебен от Хариман. Светът е пълен с такива хора. Игнорирай го и продължи напред. Трябва да видиш хората, с които ми се налага да работя в музея. Някои от тях трябва да бъдат номерирани и поставени в стъклена витрина".
Храната им пристигна за няколко минути, заедно с питието на Смитбак. Той я вдигна, стисна чашата с мляко на Нора. "Slainte."
"Чин-чин."
Смитбек отпи глътка. Тридесет и шест долара за бройка и си заслужаваше всяко пени. Гледаше как Нора се захваща с яденето си. Ето това беше жена със здравословен апетит - за нея нямаше суетни малки салати. Той си спомни за един момент, който илюстрираше тезата му, още в руините на Бантей Чмар, и усети любовно вълнение в слабините си.
"И как вървят нещата в музея?" - попита той. "Успяваш да ги подготвиш за новата изложба?"
"Аз съм само младши куратор, което означава, че съм предимно бияч."
"Уф."
"Ето ни тук, шест дни преди откриването, а една четвърт от артефактите още дори не са монтирани. Това е зоологическа градина. Имам само още един ден, за да напиша етикети за трийсет предмета, а след това трябва да курирам и организирам цяла изложба за погребалните практики на анасазите. А току-що днес ми казаха, че искат да изнеса лекция за югозападната праистория за цикъла лекции. Можете ли да повярвате? Тринайсет хиляди години югозападна праистория за деветдесет минути, придружени от слайдове." Тя си взе още една хапка.
"Искат твърде много от теб, Нора."
"Всички са в една и съща лодка. "Свещени образи" е най-голямото нещо в музея от години насам. И на всичкото отгоре гениите, които управляват мястото, са решили да подобрят системата за сигурност на музея. Спомняш ли си какво се случи със системата за сигурност последния път, когато имаха грандиозна изложба? Знаеш ли, "Суеверие"?