"Чух, че наскоро е бил убит още един приятел на Пендъргаст. Професор в Ню Орлиънс."
"Но, Вини, Пендъргаст е мъртъв. Защо сега да убиваш приятелите на брат му?"
"Кой знае как мислят лудите хора? Искам само да кажа, че ако случаят беше мой, щях да го сметна за подозрително съвпадение."
"Как разбрахте за това убийство в Ню Орлиънс?"
Д'Агоста погледна надолу, подреди салфетката в скута си. "Не мога да си спомня. Мисля, че може би секретарката му Констанс ми спомена за това."
"Ами, случаят има много странни аспекти, това ви го признавам." Хейуърд въздъхна. "Това е пресилено, но ще го разгледам."
Сервитьорката се появи отново с поръчаната от него закуска.
Д'Агоста едва се осмели да погледне Лора. Вместо това вдигна вилицата и ножа си и се вряза в лъскавото яйце. Жълта струя се разля по чинията.
Д'Агоста се дръпна назад. "Сервитьорка!"
Жената, която вече беше на половин дузина щандове от него, се обърна и бавно се върна.
Д'Агоста ѝ подаде чинията. "Тези яйца са течни. Казах добре. Не съм казал прекалено леки."
"Добре, мила, задръж си водата." Жената взе чинията и си тръгна.
"Ауч" - каза Хейуърд с тих глас. "Не мислиш ли, че си бил строг към бедната жена?"
"Мразя течни яйца" - каза Д'Агоста и отново се загледа в кафето си. "Не издържам да ги гледам."
Настъпи кратко мълчание. "Какво става, Вини?" - попита тя.
"Тази работа с Диоген."
"Не го разбирай погрешно, но е време да се откажеш от това преследване на диваци и да се върнеш към работата. Това няма да върне Пендъргаст. Сингълтън няма да позволи това да продължава вечно. На всичкото отгоре не се държиш като себе си. Няма нищо по-хубаво от това да се върнеш на работа като начин да излекуваш блуса".
Прав си, помисли си той. Не се държеше като себе си, защото не се чувстваше като себе си. Чувстваше се достатъчно зле, като не казваше на Хейуърд истината. Но това надхвърляше дори това: ето че той я измъкваше за информация, като същевременно премълчаваше факта, че Пендъргаст е все още жив.
Той подреди устните си в нещо, което се надяваше да е овча усмивка.
"Съжалявам, Лора. Права си: време е да се върна към работата си. И ето ме тук, държа се раздразнително, докато ти си тази, която не е спала. Какво друго от случая те е държало будна цяла нощ?"
Тя го погледна изпитателно за миг. После отхапа още една хапка от омлета си и я отдръпна. "Никога не съм виждала толкова внимателно извършено убийство. Не само фактът, че има толкова малко улики, но и тези, които имаме, са толкова дяволски озадачаващи. Единственото доказателство, оставено от извършителя, освен въжетата, са някакви влакна от дрехите".
"Е, това ви дава поне три улики, по които да работите."
"Точно така. Влакната, въжето и структурата на възлите. И досега не сме открили нищо и по трите. Точно това ме задържа цяла нощ: това и обичайната работа с документи. Влакната са от някакъв вид екзотична вълна, която криминалистите не са виждали досега. Няма го в нито една от местните или федералните бази данни. Имаме експерт по текстил, който работи по него. Същото се отнася и за въжетата. Материалът не е нищо, произведено в Америка, Европа, Австралия, Близкия изток".
"А възлите?"
"Те са още по-странни. Специалистът по лигатури - когото между другото измъкнахме от леглото в три часа - беше очарован. На пръв поглед изглеждат случайни, масивни, като на някой обезумял фетишист по кабала. Но те изобщо не са такива. Оказа се, че са умело изработени. Много сложни. Специалистът беше смаян: каза, че никога преди не е виждал възел, че изглежда е от съвсем нов тип. Той се впусна в цял разказ за математиката и теорията на възлите, който дори не можах да разбера."
"Бих искала да видя снимка на възлите, ако мога."
Тя му хвърли още един въпросителен поглед.
"Хей, аз бях в бойскаутите" - каза той с лекота, която не усещаше.
Тя кимна бавно. "Имах един инструктор в Академията, Райдър-бек. Помниш ли го?"
"Не."
"Беше очарован от възлите. Казваше, че те са триизмерна проява на четвъртоизмерен проблем. Каквото и да означава това." Тя отпи още една глътка кафе. "Рано или късно тези възли ще ни помогнат да разгадаем този случай."
Сервитьорката се върна, като постави яйцата на Д'Агоста пред него с триумфален вид. Сега те бяха с мазен вид, почти изсушени, хрупкави по краищата.
Хейуърд погледна чинията, а на устните ѝ се върна усмивка. "Насладете се - каза тя с кикот.