Изведнъж палтото му започна да вибрира. За миг Д'Агоста застина от изненада. После си спомни за мобилния телефон, който Пендъргаст му беше дал, бръкна с ръка в джоба си и го извади.
"Нов телефон?" Хейуърд попита. "Кога си го взе?"
Д'Агоста се поколеба. После доста рязко реши, че просто не може да ѝ каже още една лъжа.
"Съжалявам", каза той и се изправи. "Трябва да вървя. Ще обясня по-късно."
Хейуърд също се изправи наполовина, а на лицето ѝ се появи изненада. "Но, Вин..."
"Ще закусваш ли?" - попита той, сложи ръце на раменете ѝ и я целуна. "Аз ще взема следващата."
"Но..."
"Ще се видим довечера, скъпа. Успех със случая." И - задържайки за миг въпросителния ѝ поглед със своя - стисна раменете ѝ на сбогуване, обърна се и набързо напусна ресторанта.
Той погледна още веднъж съобщението на малкия екран на мобилния телефон:
Ъгъл 77 и Йорк. СЕГА.
ПЕТНАДЕСЕТ
Голямата черна лимузина, която се носеше на юг по Йорк авеню, се появи секунди след като Д'Агоста стигна до ъгъла. Тя спря и вратата се отвори. Още преди Д'Агоста да затвори вратата, лимузината ускоряваше от бордюра, шофьорът наблягаше на клаксона, колите зад тях спираха, за да пропуснат голямата кола.
Д'Агоста се обърна учудено. На седалката до него седеше непознат: висок, строен, добре загорял, облечен в безупречен сив костюм, с тънко черно куфарче на коленете.
"Не се притеснявай, Винсънт - каза познатият глас на Пендъргаст. "Извънредна ситуация ме принуди отново да сменя местата си. Днес аз съм инвестиционен банкер."
"Извънредна ситуация?"
Пендъргаст подаде на Д'Агоста лист хартия, грижливо запечатан в пластове стъкленица. На него пишеше:
Девет меча: Торанс Хамилтън
Десет от мечовете: Чарлз Дюшан
Цар на мечовете, обърнат: Майкъл Декър
Петте меча -?
"Диоген предварително телеграфира хода си. Примамва ме." Маскировка или не, лицето на Пендъргаст беше толкова мрачно, колкото Д'Агоста никога не го беше виждал.
"Какво е това - картите таро?"
"Диоген винаги се е интересувал от таро. Както може би се досещате, тези карти са свързани със смъртта и предателството."
"Кой е Майкъл Декър?"
"Той беше мой наставник, когато за първи път преминах във ФБР. Преди това бях работил в по-екзотични форми на държавна служба и той ми помогна да направя един доста труден преход. Майк е високопоставен в Куантико в наши дни и беше безценен в проправянето на пътя за моите донякъде неортодоксални методи. Благодарение на Майк успях да ангажирам ФБР толкова бързо с убийството на Джереми Гроув миналата есен, а преди това той ми помогна да изгладя някои проблеми след един малък случай в Средния Запад."
"Значи Диоген заплашва още един от приятелите ти."
"Да. Не мога да вдигна Майк на мобилния му телефон или вкъщи. Секретарката му ми каза, че е с повишена задача, което означава, че няма да издадат никакви подробности за него - дори ако се разкрия като колега. Трябва да го предупредя лично, ако успея да го открия".
"Като агент на ФБР обаче трябва да е доста труден за откриване."
"Той е един от най-добрите полеви агенти в Бюрото. Опасявам се, че това изобщо няма да възпре Диоген."
Д'Агоста погледна обратно към писмото. "Брат ти го е написал?"
"Да. Любопитно: не прилича на неговия почерк - по-скоро на груб опит да се прикрие почеркът му. Всъщност твърде груб за него. И все пак има нещо странно познато в него..." Гласът на Пендъргаст прекъсна.
"Как го получи?"
"Пристигна в апартамента ми в Дакота рано тази сутрин. Там наемам портиер, Мартин, който да се грижи за специалните неща за мен. Той го донесе на Проктор, а Проктор го донесе на мен по предварителна уговорка".
"Проктор знае, че сте жив?"
"Да. От снощи знае и Констанс Грийн."
"А какво става с нея? Тя все още ли мисли, че си мъртъв?"
Д'Агоста не произнесе името - нямаше нужда да го прави. Пендъргаст щеше да разбере, че става дума за Виола Маскелин.
"Не съм общувал с нея. Това би я изложило на сериозна опасност. Невежеството, колкото и да е болезнено, ще я предпази."
Настъпи кратко, неловко мълчание.
Д'Агоста смени посоката. "Значи брат ти е занесъл това писмо в Дакота? Не сте ли наредили да се наблюдава мястото?"
"Разбира се. Много внимателно. То е било доставено от един изоставен човек. Когато го хванахме и го разпитахме, той каза, че му е било платено да го достави от човек на Бродуей. Описанието му беше твърде неясно, за да е от полза."