Сега, най-сетне, той отново погледна в посока на Хариман. Мръсникът седеше там, прибрал единия си крак над другия, и изглеждаше толкова безгрижен, сякаш правеше това всеки ден. Той не си направи труда да отвърне на погледа на Смитбек. Нямаше нужда.
"Тук не сме загубили само един гражданин - продължи Дейвис. "Загубихме и един художник. И Ню Йорк е по-беден заради загубата му. Виж, Бил, никога не знаеш кой живее в съседния апартамент. Може да е продавач на хот-дог или санитарен работник. А може да е прекрасен художник, чиито картини висят в половината апартаменти в "Ривър Хаус".
Смитбек кимна отново, а на устните му се появи замръзнала усмивка.
Дейвис изглади вратовръзката си. "Това е чудесен ъгъл. Моят приятел Брайс ще се справи с него."
О, Боже. За един мрачен и ужасен миг Смитбак си помисли, че ще го пренасочат към "Данглар".
"Той ще покрие обществения аспект на историята. Познава няколко от важните бивши клиенти на Дюшан, има семейни връзки. Те ще говорят с него, докато..."
Гласът му секна, но Смитбек разбра посланието: докато с теб няма да говорят.
"Накратко, Брайс може да ни даде гледната точка на копринените чорапи, която читателите на "Таймс" ценят. Радвам се да видя, че се справяш с ъгъла на ченгетата и улицата. Продължавай да го правиш."
Полицейският и уличният ъгъл. Смитбек усети как челюстните му мускули неволно се напрягат.
"От само себе си се разбира, че и двамата ще споделяте информация и следи. Бих предложил редовни срещи, поддържане на връзка. Тази история със сигурност е достатъчно голяма и за двама ви, а и не изглежда скоро да изчезне".
Над офиса за кратко се спусна тишина.
"Имаше ли нещо друго, Бил?" Дейвис попита меко.
"Какво? О, не. Нищо."
"Тогава не ми позволявай да те задържам."
"Не, разбира се, че не - каза Смитбек. Сега той почти заекваше от шок, униние и ярост. "Благодаря." И когато се обърна да излезе от кабинета, Хариман най-сетне погледна в неговата посока. На изсраното му лице се появи самодоволна полуусмивка. Беше усмивка, която сякаш казваше: До нови срещи, колега.
И си пази гърба.
ДЕВЕТНАДЕСЕТ
"И така, как мина първият ти ден след завръщането?" Хейуърд попита, като се опитваше да разфасова пилешки гърди.
"Добре" - отвърна Д'Агоста.
"Сингълтън не ти се скара?"
"Не."
"Е, ти беше извън работа само два дни, което вероятно е помогнало. Той е напрегнат - понякога твърде напрегнат, но е адски добър полицай. Ти също. Ето защо знам, че двамата ще се разбирате."
Д'Агоста кимна, разбута парче сливов домат из чинията си, после го вдигна към устата си. Пилешкото качаторе беше единствената рецепта, която можеше да изпълни, без да се замисля - едва ли.
"Това е доста добро, Вини. Наистина. Ще трябва да те пускам в кухнята по-често." И тя се усмихна през масата.
Д'Агоста отвърна на усмивката. Той остави вилицата си за момент и просто я наблюдаваше как се храни.
Беше положила специални усилия да се прибере навреме. Тя похвали готвенето му, въпреки че беше пресолил пилето. Дори не го беше попитала за прибързаното му напускане на закуската тази сутрин. Явно беше положила специални усилия да му даде малко пространство и да го остави да се справи с това, което е работил. С внезапен прилив на обич той осъзна, че наистина обича тази жена.
Това направи това, което му предстоеше да направи, още по-трудно.
"Съжалявам, че не мога да се справя с вечерята ти - каза тя. "Заслужава да се забавляваш с нея. Но трябва да бързам отново да изляза."
"Ново развитие?"
"Не съвсем. Специалистът по лигатури иска да ни инструктира за възлите. Вероятно това е просто начин да си покрие задника - той не е бил много полезен."
"Не?"
"Смята, че възлите са азиатски, може би китайски, но това не го стеснява много."
Д'Агоста си пое дълбоко дъх. "Разгледахте ли възможността, за която споменах в закусвалнята? Че братът на Пендъргаст може да стои зад тези убийства?"
Хейуърд направи пауза с вилица на половината път към устата си. "Има толкова малко доказателства в подкрепа на тази теория, че тя граничи с чудатост. Знаеш, че съм професионалист. Трябва да ми се доверите, че ще водя този случай по най-добрия възможен начин. Ще го разгледам, когато имам време."