След това се обърна и - чувствайки се много стар - се отправи към спалнята, за да си събере багажа.
ДВАДЕСЕТ
В три часа сутринта занемареното с дъски имение в стил "Бокс Артс" на "Ривърсайд Драйв" 891 изглеждаше заспало, може би дори мъртво. Но дълбоко под залостените прозорци и двойно заключените врати в един от тунелите на мазето, издълбани в манхатънската скала под старата къща, трептеше живот. Най-дългият тунел - всъщност поредица от свързани помежду си сутеренни помещения - се простираше в една линия на запад, като пробиваше под Ривърсайд Драйв и Ривърсайд Парк към река Хъдсън. В края му грубо стълбище се спускаше спираловидно по естествена кухина до каменен кей, където воден тунел водеше покрай малък, обрасъл с плевели отвор към самата река. Повече от два века преди това речният пират, който е бил собственик на предишното въплъщение на имението, е използвал този таен проход за нощни пакости. Днес само шепа хора знаеха за скрития вход.
На това изолирано място се чуваше тихото притискане на греблата. Зеленият воал от плевели се повдигна и разкри подводен проход. Нощта беше мъглива, безлунна и само бледият отблясък на светлината очертаваше скифа, който навлизаше в тунела. Безшумно се плъзна напред под ниския скален таван и най-накрая се извиси до каменния кей.
Пендъргаст излезе от скифа, привърза го към един кнехт и се огледа, като очите му блестяха в тъмнината. Той остана неподвижен няколко минути, като се вслушваше. После извади от джоба си фенерче, светна го и тръгна нагоре по стълбите. На върха излезе в голямо помещение, изпълнено с дървени витрини, в които бяха изложени оръжия и доспехи, някои съвременни, други отпреди две хиляди години. Мина през стаята и влезе в стара лаборатория, където чашите и ретортите блестяха върху дълги маси с черни плотове.
В единия ъгъл на лабораторията стоеше мълчалива, сенчеста фигура.
Пендъргаст се приближи предпазливо, а едната му ръка се насочи към оръжието му. "Проктор?"
"Сър?"
Пендъргаст се отпусна. "Получих сигнала от Констанс."
"А аз на свой ред получих съобщението ви да се срещнем тук. Но трябва да кажа, че съм изненадан да ви видя лично, сър".
"Надявах се, че няма да се наложи. Но така се случи, че има съобщение, което аз на свой ред трябва да предам на Констанс, и сметнах, че то трябва да бъде предадено лично."
Проктор кимна. "Разбирам, сър."
"Оттук нататък е жизненоважно да я държите под око. Познаваш Констанс, знаеш колко крехко е психическото ѝ състояние. Това, как изглежда на повърхността, изобщо не е показател за истинското ѝ емоционално състояние. Знаеш също, че тя е преминала през това, през което не е преминало никое друго човешко същество. Опасявам се, че ако не се отнасяме към нея с изключителна грижа и предпазливост..."
Гласът му секна. След миг Проктор отново кимна.
"Всичко това не би могло да дойде в по-лош момент. Ще й кажа, че трябва да е готова по всяко време да се върне на онова място... където за пръв път се скри от нас. Там, където никой, никой никога не би могъл да я намери."
"Да, сър."
"Намерихте пробива?"
"Намерен е и е запечатан."
"Къде беше?"
"Изглежда, че канализационен тунел от деветнадесети век минава под Бродуей, точно отвъд мазетата за плодове. Той не е използван от петдесет години. Той е успял да проникне в плодовите изби от този тунел, като е пробил дупка в тръбата."
Пендъргаст го погледна рязко. "Той не е открил стълбището, водещо към това подземие?" "Не.
"Не е. Изглежда, че е бил в къщата само за няколко мига. Бил е там достатъчно дълго, за да вземе предмета от шкафа на първия етаж и да си тръгне."
Пендъргаст продължи да гледа неподвижно Проктор. "Трябва да се увериш, че имението е идеално запечатано. Не може да се допусне това да се случи отново. Ясно ли е това?"
"Абсолютно, сър."
"Добре. Тогава да отидем да поговорим с нея."
Излязоха от лабораторията и преминаха през поредица от стаи, пълни със стъклени шкафове и високи витрини, пълни с привидно безкрайни и невъзможно еклектични колекции: плюшени мигриращи птици, амазонски насекоми, редки минерали, бутилирани химикали.
Накрая, в една стая, пълна с пеперуди, те спряха. Пендъргаст обходи с фенерчето редиците от витрини. После заговори тихо в тъмнината.
"Констанс?"
Отговори му само тишина.
"Констанс?" - повтори той, само малко по-силно.