При това очите на Констанс станаха широки и диви. Тя се вкопчи в Пендъргаст. "Не!" - извика тя страстно. "Не, не искам никога повече да се връщам там!"
Пендъргаст веднага я обгърна с ръце. "Констанс..."
"Знаеш ли как ми напомня за онова време! Тъмните пространства, ужасните неща... Не искам никога повече да ми се напомня, никога повече!"
"Констанс, послушай ме. Там ще бъдеш в безопасност. А аз не мога да направя това, което трябва да се направи, без да знам, че си в безопасност".
Констанс не отговори и Пендъргаст я притисна още по-силно. "Ще ми обещаеш ли това?"
Тя сложи чело на гърдите му.
"Алоизиус", каза тя и гласът ѝ се пречупи. "Само преди няколко месеца седяхме в библиотеката, на горния етаж. Ти ми четеше от вестниците. Помниш ли?"
Пендъргаст кимна.
"Бях започнал да разбирам. Чувствах се като плувец, който излиза на повърхността, след като е бил толкова дълго под водата. Искам това отново. Не искам да... да се спускам отново надолу. Разбираш, нали, Алоизиус?"
Пендъргаст нежно погали кафявата ѝ коса. "Да, разбирам. И всичко ще бъде така, както го искаш, Констанс. Ще се оправиш, обещавам. Но първо трябва да преминем през това. Ще ми помогнеш ли да го направя?"
Тя кимна.
Пендъргаст бавно спусна ръцете си. После взе челото ѝ между ръцете си и като я приближи, нежно го целуна. "Трябва да вървя."
Обърна се, хвърли се обратно в чакащата тъмнина и изчезна.
ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА
Беше четвърт час преди осем, когато Смитбек излезе от жилищната си сграда, погледна към Уест Енд Авеню и протегна ръка за такси. Едно изтърбушено жълто такси, което стоеше на празен ход в далечния край на квартала, послушно дръпна напред и Смитбек се качи с въздишка на съжаление.
"Четиридесет и четвърта и Седма" - каза той. Шофьорът - тънък, маслиненокож мъж с черна коса и лош тен - промълви няколко думи на някакъв непознат език и изпищя от бордюра.
Смитбак се облегна назад и се загледа в отминаващия градски пейзаж. По право би трябвало все още да е в леглото, прегърнал новата си съпруга, и да спи в делириум. Но представата за Хариман, който седи в редакцията им с непоносимо самодоволно изражение на лицето, го накара да стане рано, за да разкаже още малко за историята.
И двамата ще споделяте информация и следи - беше казал Дейвис. По дяволите с това. Смитбак знаеше, че Хариман не смята да сподели нищичко, а по този въпрос и той не смяташе да споделя. Щеше да провери в офиса, да се увери, че нищо неприятно не се е случило през нощта, и след това да тръгне по тротоара. Статията, която беше предал предната вечер, беше слаба и той трябваше да намери нещо по-добро. Трябваше, дори ако това означаваше да си купи един проклет апартамент в сградата на Дюшан. Сега имаше една идея: да се обади на агент по недвижими имоти и да се представи за потенциален купувач...
Шофьорът зави рязко наляво към 72-ра улица. "Внимавай - каза Смитбек. "Тук си лекувам раната от войната." За кой ли път шофьорът беше затворил щита от плексиглас, който отделяше предната част от задната. Кабината миришеше на чесън, лук и кимион и Смитбек отвори задния прозорец. Както обикновено, проклетото нещо се спускаше само на една трета от пътя. Настроението на Смитбак, което и без това беше спаднало, се влоши още повече.
Сигурно е било добре, че е напуснал апартамента деветдесет минути по-рано. Нора беше в лошо настроение от няколко дни насам, почти не спеше и работеше в музея доста след полунощ. Това, плюс ледената размяна на реплики между нея и Марго Грийн онази вечер в "Кости", му тежеше много. Марго беше стара приятелка и го болеше, че двете не се разбират. Твърде много си приличат, помисли си той. Силно волеви и умни.
Пред него се простираха Уестсайдската магистрала и река Хъдсън. Вместо да завие на юг по магистралата и да се насочи към Мидтаун, шофьорът изстреля таксито по рампата за сливане в северните ленти.
"Какво, по дяволите?" каза Смитбек. "Ей, вие се движите в грешната посока!"
В отговор шофьорът натисна още по-силно педала на газта, премина покрай надутите клаксони и навлезе в крайната лява лента.
По дяволите, английският на този човек е по-лош, отколкото си мислех. Смитбек удари по тежкия щит от надраскано плексигласово стъкло. "Движиш се в неправилната посока. Ясно? В-неправилния-път. Казах 44-та улица. Слез на 95-та и обърни!"