Смитбек отново погледна назад. Въпреки ужасната скорост черният мерцедес не изоставаше. Ако не друго, изглеждаше, че набира скорост. Беше със силно затъмнени стъкла и той не можа да различи шофьора.
Напред имаше знаци за междущатска магистрала 95 и моста "Джордж Вашингтон". "Подгответе се, господин Смитбак - каза Пендъргаст над рева на двигателя и крясъците на вятъра.
Смитбак хвана дръжката на вратата, подпря краката си на пластмасовите постелки на пода. Беше толкова уплашен, че почти не можеше да мисли.
Трафикът бе започнал да се сгъстява, докато наближаваше двулентовия изход - единият поток от коли се насочваше към моста и Ню Джърси, а другият - на изток към Бронкс. Пендъргаст намали скоростта, като последователно наблюдаваше движението напред и мерцедеса в огледалото за обратно виждане. След това, възползвайки се от удобния момент, той пресече четирите ленти на движението и навлезе в дясното платно. Скърцане на спирачки и поток от гневни клаксони избухнаха, като се преместиха по-ниско, докато Пендъргаст отново натисна педала на газта и се изстреля по тясното рамо, изпращайки зад тях разпилени боклуци и капаци.
"Боже мой!" Смитбек изкрещя.
Напред рамото се стесняваше, а бордюрът на средната лента се извиваше отдясно. Но вместо да намали скоростта, Пендъргаст тласкаше колата неумолимо напред. Гумите от страната на пътника се издигнаха върху бордюра и автомобилът се втурна напред под непосилен ъгъл, люлеейки се лудо напред-назад, гумите пищяха, а каменната стена на изхода беше опасно близо.
Отзад долетя слабото стенание на сирена.
Пендъргаст натисна рязко спирачките, след което се превърна в брутално, мощно плъзгане на четирите колела, тъкмо се вливаше в дупката в трафика, който се събираше на Транс-Манхатънската магистрала. Той смени лентата веднъж - толкова бързо, че Смитбек бе изхвърлен странично на седалката - два пъти, трети път, хвърляйки се напред-назад, като през цялото време ускоряваше. Колата се взриви под олющените апартаменти като куршум през цевта на пистолет.
На четвърт миля пред него море от червени светлини се отдръпна от мрака, докато трафикът се сгъстяваше в неизбежното задръстване на магистралата Cross Bronx Expressway. Дясната лента беше блокирана от оранжеви конуси, знаци, които съобщаваха за проект за ремонт на магистралата, който - типично погледнато - беше празен и без екипаж. Пендъргаст навлезе в лентата, разпръсквайки конусите наляво и надясно.
Смитбек погледна назад. Черният "Мерцедес" все още беше там, на не повече от шест коли назад, като ги изпреварваше въпреки всичко, което Пендъргаст можеше да направи. Много по-назад бяха две полицейски коли с мигащи светлини и виещи сирени.
Изведнъж Смитбак се хвърли настрани. Пендъргаст рязко се насочи към отбивката за Харлем Ривър Драйв. Вместо да намали скоростта, той поддържаше скорост от близо сто мили в час. Със свистене на напрегната гума автомобилът се отклони встрани, като страничната му част се допря до каменната подпорна стена, която обграждаше рампата.
Чу се писък на разкъсваща се стомана и експлозия от искри полетя назад.
"Кучи син! Ти ще убиеш...!"
Гласът на Смитбак бе прекъснат, когато Пендъргаст отново рязко натисна спирачките. С подскокливо движение колата се изстреля през разделителната стена върху отсрещната входна спирала на малък мост, пресичащ река Харлем. Превозното средство се завъртя бясно, преди Пендъргаст да възстанови контрола си. След това той отново ускори, докато се изстреляха над реката и навлязоха в плетеница от тесни улички, водещи към Южен Бронкс.
Със свито сърце Смитбек отново погледна през рамо. Невероятно, но мерцедесът все още беше там, сега по-назад, но отново набираше скорост. Дори докато гледаше, прозорецът на шофьора на мерцедеса се отвори и внезапно се появи дим, последван от пукот на изстрел.
С гръм и трясък страничното огледало на пътника изчезна в пръски от стъкло и пластмаса, унищожено от висококалибрен куршум.
"По дяволите!" Смитбек изкрещя.
"Легни - каза Пендъргаст, но Смитбак вече беше на пода, с ръце над главата си.
От тази позиция кошмарът беше още по-лош: без да вижда нищо, Смитбек можеше само да си представи хаоса на преследването, рязката смяна на посоката, писъците на гумите, рева на двигателя, свистенето на клаксоните, откъслечните ругатни на английски и испански. И над всичко това - все по-нарастващият вой на полицейските сирени. Отново и отново той бе изхвърлен напред върху подпорите на предната седалка, когато Пендъргаст рязко спираше; отново и отново бе изхвърлен назад, когато агентът ускоряваше.