След няколко безкрайни минути Пендъргаст отново заговори. "Трябва да станете, г-н Смитбек. Направете го внимателно."
Смитбек се изправи, като се хвана за седалката. Колата се носеше по широка алея през бедняшкия квартал на Бронкс, като се стрелкаше от ляво на дясно. Инстинктивно той погледна през рамо. В далечината видя мерцедеса, който все още ги изпреварваше, като се провираше напред-назад между бавно движещите се фургони за доставки и лоурийдъри. Далеч назад се бяха наредили поне половин дузина полицейски коли.
"След малко ще спрем - каза Пендъргаст. "Задължително е да ме последвате и да излезете от колата възможно най-бързо".
"Следвайте...?" Смитбак беше толкова ужасен, че умът му беше спрял да работи.
"Просто направете каквото ви казвам, моля. Стой точно зад мен. Точно зад мен. Ясно ли е?"
"Да", промълви Смитбек.
Напред пътят свършваше с огромна ограда от бодлива тел и метални тръби, прекъсната единствено от тежка порта точно пред тях. Оградата ограждаше поне пет акра коли, джипове и микробуси, притиснати невъзможно близо един до друг, простиращи се от единия до другия край на оградата - море от превозни средства, всякакви марки, модели и реколти. Всички те бяха натъпкани толкова плътно, че дори скутер не можеше да мине между тях. На върха на портата имаше изтъркана табела с надпис "Отдел за моторни превозни средства - съоръжение за конфискуване в Мот Хейвън".
Пендъргаст измъкна от джоба си малко дистанционно управление и наби код на клавиатурата му. Вратата бавно започна да се отваря. Когато Пендъргаст не намали скоростта, Смитбек отново стисна дръжката на вратата и стисна зъби.
Колата профуча покрай портата с един сантиметър разлика и с разтърсващ писък на спирачките се завъртя странично и спря до стената от автомобили. Без да си прави труда да изключи двигателя, Пендъргаст изскочи и потегли, като махна с ръка на Смитбек да го последва. Репортерът изскочи от задната седалка и се втурна след Пендъргаст, който вече тичаше през лабиринта от коли. Двамата се насочиха директно към задната част на съоръжението, като тичаха и избягваха през морето от паркирани автомобили. Смитбек едва успяваше да се справи с агента, който летеше пред него.
До задната стена на съоръжението за конфискуване имаше близо половин километър спринт. Най-сетне Пендъргаст спря до последната редица от автомобили, които бяха паркирани на няколко десетки метра навътре от задната част на двора, преградени от същата тежка ограда от стоманени тръби. Изваждайки ключ от джоба си, той отключи един потрошен ван "Шевролет", паркиран на последния ред, и с жест помоли Смитбек да се качи отзад. Пендъргаст скочи зад волана, завъртя ключа и микробусът се раздвижи.
"Задръжте - каза той. След това включи предавката и се стрелна напред, ускорявайки се директно към тръбната ограда.
"Чакай", каза Смитбек. "Никога няма да пробиеш тази ограда. Ще бъдем... о, по дяволите!" Той се обърна, предпазвайки лицето си от неизбежния катастрофален удар.
Чу се силен трясък, кратко сътресение, но микробусът продължаваше да ускорява напред. Смитбак вдигна глава, спусна ръце, сърцето му заби и погледна назад. Видя, че част от оградата е отнесена, оставяйки на нейно място чиста правоъгълна дупка.
"Металните тръби вече бяха отрязани, а след това заварени на място - каза Пендъргаст като обяснение, като сега караше по-бавно, направи няколко завоя през дефилето от странични улички, докато сваляше перуката си и изтриваше сценичния грим от лицето си с копринена кърпичка. Черният мерцедес и полицейските коли бяха изчезнали. "Помогни ми с това."
Смитбек се качи на предната седалка и помогна на Пендъргаст да свали евтиния, изцапан кафяв полиестерен топ, разкривайки под него риза и вратовръзка.
"Подайте ми сакото отзад, ако сте така любезен".
Смитбак извади красиво изгладено сако от закачалката, окачена зад предната седалка. Пендъргаст бързо се вмъкна в него.
"Ти си планирал всичко това, нали?" Смитбек каза.
Пендъргаст зави към Източна 138-а улица. "Това е случай, в който предварителната подготовка е означавала разликата между живота и смъртта."
Изведнъж Смитбек разбра плана. "Онзи човек, който ни преследваше - ти го примами на единственото място, което не можеше да последва. Няма начин да заобиколиш това съоръжение за конфискуване."